ЗА ПРОЕКТА


Еврейската миграция
през и от България 
в годините на Втората световна война
и многоликата картина на миналото
 
Включените в новата част на сайта документи и списъци на евреи от различни европейски държави, преминали или направили опит да преминат през България в търсенето на спасение от нацистите в годините на войната, представлява част от инициативите, предприети от Държавна агенция „Архиви“ по отбелязването на 75-годишнината от спасяването на българските евреи. Тази нова част на сайта „Еврейската общност в България“ всъщност разказва за малкоизвестни и неизвестни факти от историята на европейското еврейство в годините на Втората световна война, както и за усилията на много българи, кога с мълчаливото съгласие на институциите, кога с поемане на личен риск за живот и кариера, да съдействат за намирането на пътя към спасението на тези хора. Самият сайт беше създаден през 2013 г., когато страната ни отбелязваше 70-годишнината от драматичните събития през пролетта на 1943 г. Оттогава изминаха пет години. През цялото това време дебатът в професионалната историческа общност, вътре в средите на българските евреи, а и в обществото като цяло, не само не стихна, но и се задълбочи. В неговото начало, приблизително съвпадащо и с навлизането ни в новото хилядолетие, можеха отчетливо да се откроят две ясно обособени позиции – на акцентиращите върху спасението и в частност на ролята на царя и други управляващи фактори в него и на тези, които поставяха ударението върху унищожението на македонските и беломорските евреи и дори проблематизираха самото спасение. Днес, в резултат на целия дебат, както и поради общото развитие на познанието върху тези събития, нюансите и спецификите в публично заеманите позиции на отделни изследователи и общественици са много повече и са по-пъстри и цветни. Дори и най-крайните застъпници на първоначалните тези се убедиха, че картината на миналото е много по-сложна и многолика. В много голяма степен този процес на преосмисляне и преработване на миналото в контекста на съдбата на българските евреи беше подпомогнат от значителното разширяване на документалната база през последните години, улесняването на достъпа до нея и привличането на нови и разнообразни като произход източници. Иска ни се да вярваме, че чрез този сайт, чрез преминалата с огромен успех изложба „1943: Преследване и защита. Съдбата на българските евреи”, посветена на неизвестните лични истории на българските праведници, чрез популяризацията на документалното наследство на Рафаел Камхи и чрез всички други инициативи в тази област, немалък принос във всичко това има и Държавна агенция „Архиви“. Днес ние надграждаме нашия сайт с голям обем допълнителна информация.

Известно е, че въпреки официалния ограничителен режим при издаването на визи в годините на войната, немалко български дипломати намират начин да подпомогнат хиляди евреи да преминат през България. Такъв е случаят с Никола Ванчев, Хенри Левенсон, Любен Златаров и Никола Пецев, които успяват да издадат повече от 1000 визи за периода 1941–1944 г. Техният случай обаче е един от малкото, описани в историографията. В действителност, в Централния държавен архив, а и в други архивохранилища, се съхраняват стотици архивни единици, съдържащи информация за преминаването на лица от еврейски произход през България. В част от тези документи са приложени списъци на хора, чиято емиграция е към Палестина и която до 1941 г. се урежда от т.нар. „Еврейска агенция за България”. По-подробно този проблем беше изследван в книгата на д-р Шломо Шеалтиел, озаглавена: „От Родина към Отечество“, издадена на български език през 2008 г. Днес обаче, благодарение на проучванията в нашите фондове, както и на изследователската работа на екип от историци и архивисти, които подготвят свое издание към края на настоящата година, ние знаем за тази миграция много повече. Идентифицирани бяха различните видове и типове визи, издавани от българските власти, както и възможностите за тяхното полулегално „модифициране“. Привлечени бяха поименните данни за всички лица от еврейски произход, на езика, на който фигурират в документите. Приложените обобщени списъци нямат за цел да дадат абсолютен отговор на въпроса: „Колко човешки живота са били спасени по този начин?“. Ясно е, че те са хиляди, а вероятно и повече от десет хиляди. Те обаче имат за цел да бъде подпомогната реконструкцията на всяка човешка съдба. Защото дори днес, повече от седем десетилетия след края на войната, много хуманитарни организации и отделни наследници продължават да издирват данни за изчезнали хора. Вероятно в част от случаите имената, на които те ще попаднат в тези документи ще бъде последното сведение за тези хора. Затова сме включили и списъци на хора, на които са били отказани визи, или на такива, на които са били издадени персонални забрани за влизане в страната. Цялата тази информация представлява неразделна част от историята на европейското еврейство в годините на войната и съответно – част от многоликата картина на най-драматичния период от него. Издирването на сведения по темата обхвана 29 архивни фонда с 55 инвентарни описа. Бяха прегледани 662 архивни единици, от които в 250 беше открита информация. Изготвени бяха 5951 анотации на документи, а бяха сканирани и качени на сайта 9190 изображения. Следва особено високо да бъде оценен приносът на Иванка Гезенко и доц. Върбан Тодоров (съставители), Иво Бакалов (фотограф) и Валентина Петрова (коректор) в целия процес на подготовка. Както е видно от цифрите, става дума за огромна по обем работа, която ангажира значителен ресурс на агенцията. Внимателният поглед върху списъците и документите обаче, би потвърдил констатацията, че тези усилия не са напразни. Ние сме удовлетворени, че предоставяме на хилядите потребители ценна информация за факти и събития, за които се знае твърде малко. Смятаме за изпълнен и свой човешки и професионален дълг, давайки „сламки“ на много хора от различни части на света, продължаващи да търсят информация за съдбата на свои роднини и близки. Убедени сме, че работата ни по тази тема ще провокира и много читатели сами да започнат да търсят сведения по темата или да предоставят съхранявани при тях документи. В науката това се нарича „провокиране на работата на паметта“. Защото тя, както и човешката съвест, непрекъснато се нуждае от подобни провокации, за да запази спомена за всичко това, за да прави актуални отново и отново поуките от тези събития така, че те да не се повтарят никога повече.
 
Михаил Груев
Председател на Държавна агенция „Архиви“
 

 


Точно преди 70 години един малък народ, живеещ в периферията на Европа, се възправя срещу безумието и успява да спаси своите евреи. Докато други 6 милиона от синовете на Давид са изпепелени в газовите камери на Аушвиц и Треблинка, 48 хиляди човешки съдби са опазени от унищожаване. Днес е трудно да си представим рисковете, които нашите прадеди са поели, отстоявайки своята гражданска позиция.

Дебатирайки кой, защо и доколко спасява българските евреи, историци, журналисти и политици често забравят пред колко труден избор са били поставени всички онези, които се обявяват в защита на евреите. От Димитър Пешев, митрополит Стефан и Елин Пелин до членовете на съюзите на писателите, адвокатите и дори фризьорите. Рискувайки своята кариера, а може би и своята сигурност, тези доблестни българи не заглушават гласа на съвестта си. Подобни думи сигурно биха звучали патетично, ако такава смелост бяха проявили и на други места в Европа. В болното време на Втората световна война обаче единствено българите и датчаните поеха риска да спасят своите еврейски общности.
 
Именно на паметта на тези знайни и незнайни българи е посветен новият сайт на Държавна агенция „Архиви“, куриран от Иванка Гезенко. Той не се заблуждава, че би могъл да даде окончателен отговор на горещо дискутираните днес въпроси. Дали царят, депутатите, Светият синод, Компартията или гражданското общество спасиха евреите? Дали те изобщо бяха спасени или просто някак си оцеляха? Дали бе възможно да бъдат съхранени и 11-те хиляди евреи от т.нар. нови земи във Вардарска Македония и Егейска Тракия?

Надеждата ни обаче е, че сайтът ще даде възможност на всеки, който прочете оригиналните документи от епохата, да изгради сам своето мнение по въпроса. Амбицията ни е да покажем фактите такива, каквито са оцелели в пожълтелите страници на архивите.

Включените в сайта писма, протоколи, снимки проследяват съвместното съжителство на българи и евреи от средата на 30-те години на ХХ в., очертават културните и социалните параметри на тази общност в средата на „другата родина“, сочат основните моменти при изграждането на антиеврейското законодателство в България и действията на законодателната и изпълнителната власт при решаването на т.нар. „Еврейски въпрос“. Специално внимание разбира се е отделено на протестите на цялата българска общественост в подкрепа на нейните съграждани евреи. Подробно е документирано спасяването на няколкото хиляди евреи от Европа, получили транзитни визи към свободата.
 
Спасяването от гибел на 48 398 човешки живота е уникално постижение на един достоен народ. Наред с гордост от миналото обаче, то трябва да ни накара да се замислим как днес ние, децата на десетките български праведници на света, възприемаме другите и различни от нас. Дали поставени пред трудния житейски избор на нашите предци бихме имали тяхната сила и смелост?
 
Доц. д-р Мартин Иванов
Председател на Държавна агенция „Архиви“ (2011–2013)