ПЪРВА СВЕТОВНА ВОЙНА >


Първата световна война се води между две основни военно-политически групировки – Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османската империя и Турция) и Антантата (Съглашението – Франция, Великобритания, Сърбия и др.).

На 15/28 юли 1914 г.  Австро-Унгария обявява война на Сърбия и нахлува на нейна територия по повод убийството месец преди това в Сараево на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд от членове на сръбска националистическа организация. В следващите дни по силата на съюзните договори в конфликта се намесват Германия, която обявява война на Русия и Франция и навлиза със своите войски в пределите на неутрална Белгия, и Великобритания на страната на Франция и Русия. В края на октомври 1914 г. към Централните сили се присъединява и Турция. Италия проявява колебания, но през пролетта на 1915 г. се позиционира на страната на Съглашението. Постепенно в конфликта се включват почти всички европейски страни, а след присъединяването на САЩ, Китай, Япония и др. войната се превръща в световна. До лятото на 1915 г. военните действия се водят с променлив успех и за двете групировки, като превес имат Централните сили.

При избухването на войната България обявява, че ще запази неутралитет, но „с пушки при нозе“. И двата военни блока се опитват да я привлекат на своя страна заради важното й стратегическо месторазположение. През май 1915 г. Антантата обещава на България, срещу незабавната й намеса на нейна страна, да получи след края на войната Източна Тракия до линията Мидия – Енос, „безспорната“ и част от „спорната“ зона в Македония, както и подкрепа в преговори с Румъния за Южна Добруджа и паричен заем. Предложенията не са съгласувани предварително със Сърбия и Гърция, които се обявяват категорично против отстъпване на тяхна територия. По същото време Германия и Австро-Унгария гарантират настаняване на българите в Южна Сърбия (Поморавието) и в цяла сръбска Македония веднага след тяхното завладяване, незабавни преговори с Турция за териториални отстъпки, както и връщане на българските територии, отнети според Букурещкия договор, ако Гърция и Сърбия се присъединят към противниковия блок.

Въпреки протеста на опозицията българското правителство застава на страната на Централните сили. На 24 август/6 септември 1915 г. сключва договор и тайна конвенция с Германия, допълнени от Военна конвенция с Германия и Австро-Унгария. С тях България поема ангажимента да се включи във войната на тяхна страна, като в замяна получи земите, отнети от съседните балкански държави след Междусъюзническата война, и заем от 200 млн. франка. На същата дата е подписана и конвенция с Турция, уреждаща поправка на границата в полза на България по долното течение на р. Марица.

На 10/23 септември 1915 г. България извършва обща мобилизация, а на 1/14 октомври обявява война на Сърбия. Срещу нея настъпват Първа и Втора армия, а Трета армия е оставена в Северна България срещу евентуална заплаха от Румъния. В началото на войната българската армия наброява 530 000 войници и офицери, но до нейния край достигат 850 000.

Българските войски успяват да сломят съпротивата на сръбските и притеклите им се на помощ части на Съглашението. Освободени са Тимошко, Поморавието и Македония. Сръбските въоръжени сили са разгромени напълно. По нареждане на германското военно командване настъплението е спряно на гръцката граница, което впоследствие позволява на Съглашението да открие втори фронт срещу Централните сили. В освободените територии са изградени Моравската и Македонската военноинспекционна област и се пристъпва към тяхната административна уредба съгласно българското законодателство. По-късно в Беломорието е формирана и трета военноинспекционна област.

През 1916 г. се установява равновесие на силите между воюващите групировки и както на Западния, така и на Южния фронт се налага позиционна (окопна) война.

От всички балкански страни само България и Османската империя се включват във войната на страната на Централните сили. Румъния подписва договор за присъединяване към Антантата, извършва мобилизация и започва война с Австро-Унгария. На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния и на следващия ден Първа конна дивизия настъпва в Добруджа. Формираната Трета армия заедно с турски войски разгромяват подкрепяната от руски и сръбски сили румънска армия. Преодоляна е съпротивата и на труднопревземаемата Тутраканска крепост, а на 6 декември е превзета столицата Букурещ и за кратко време Румъния е принудена да капитулира. Срещу руските войски отвъд Дунав е създаден устойчив фронт – Добруджанският (Северен). На следващата 1917 г. Русия и Румъния излизат от войната. По сключения през 1918 г. Букурещки договор, Южна Добруджа преминава към България. Северна Добруджа е оставена временно под общо управление (кондоминиум) на Централните сили, но по-късно с Берлинския протокол суверенитетът над тази област, както и над цяла Добруджа, е върнат в патримониума на България.

През 1918 г. България и нейните съюзници изпадат в тежко икономическо положение. Настъпва сериозна стагнация в стопанския живот на България, издръжката на огромната войска е непосилна за страната. Изчезват стоките от първа необходимост, развихря се черната борса и спекулата. На редица места избухват гладни бунтове, последвани и от т. нар. женски бунтове. Остро недоволство се заражда и сред войниците и отделни войскови части на фронта са обхванати от вълнения. При тези условия в средата на септември 1918 г. съглашенските войски предприемат атака на Южния фронт срещу българските позиции. След тридневни ожесточени сражения извършват пробив в района на Добро поле и предприемат незабавно настъпление към старите граници на България. Разгромът става и повод за Владайското (Войнишкото) въстание. Бунтът е потушен, но България е принудена на 29 септември да подпише в Солун примирие, с което излиза от Първата световна война. Примирието предвижда изтегляне на българските войски от територията на Сърбия и Гърция; незабавна демобилизация, предаване като военнопленници на българските войски, намиращи се на запад от Скопие; изтегляне на войските и дипломатическите представители на Германия и Австро-Унгария. Съглашенските войски получават правото да преминават през българска територия, да използват железниците, пътищата, водните пътища и пристанищата, да установят контрол върху телефоните и телеграфите. Предвижда се окупация на някои стратегически пунктове и отваряне на българските пристанища за съглашенски и неутрални кораби. Цар Фердинанд І е принуден да абдикира в полза на сина си княз Борис Търновски.

Териториалните и стопански последици за България от войната са катастрофални. По силата на подписания на 27 ноември 1919 г. Ньойски договор тя загубва Вардарска Македония заедно със Струмишката област, които преминават в пределите на Сърбо-хърватско-словенското кралство. Румъния получава цяла Добруджа. Беломорието първоначално е поставено под управлението на Съглашението, но по-късно минава в пределите на Гърция. В състава на Турция остава Източна Тракия. Договорът отнема суверенното право на България да поддържа свои въоръжени сили, наложени са й колосални репарации в размер на 2,25 млрд. златни франка.

Освен убитите и изчезнали по бойните полета над 100 хил. войници и офицери, десетки хиляди са ранени и пленени. Страната е напълно разрушена стопански. България преживява втора национална катастрофа, която слага и трагичен край на националния идеал.
 

КРАТКА ХРОНОЛОГИЯ
 
15/28 юни 1914 г. В Сараево (Босна) е убит австро-унгарският престолонаследник Франц Фердинанд от сръбски националисти от организацията „Черна ръка“.
15/28 юли 1914 г. Австро-Унгария обявява война на Сърбия и на 29 юли нахлува в нейната територия.
24 авг./6 септ. 1915 г. В София са сключени Българо-германски договор и Тайна българо-германска спогодба.
24 авг./6 септ. 1915 г. В германската щаб-квартира в Плес е сключена Военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България.
24 авг./6 септ. 1915 г. В София е сключена Българо-турска конвенция за корекция на границата в Източна Тракия.
10/23 септ. 1915 г. България обявява обща мобилизация. 
22 септ./5 окт. 1915 г. Великобритания, Франция, Русия и Италия скъсват дипломатическите си отношения с България.
1/14 окт. 1915 г. България обявява война на Сърбия.
3/16 окт. 1915 г. Великобритания, Франция, Русия и Италия обявяват война на България.
14/27 окт. 1915 г. Варна е подложена на бомбардировка от ескадра на руския имперски флот.
17 авг. 1916 г. Румъния подписва договор за присъединяване към Антантата и извършва мобилизация.
27 авг. 1916 г. Румъния обявява война на Австро-Унгария.
1 септ. 1916 г. България обявява война на Румъния.
2 септ. 1916 г. Трета българска армия под командването на ген. Стефан Тошев започва настъпление в Добруджа.
7 септ. 1916 г. Превзета е Тутраканската крепост.
29 юни 1917 г. Гърция влиза във войната на страната на Антантата.
9 дек. 1917 г. Сключено е Фокшанското примирие  между Централните сили и Румъния.
3 март 1918 г. Сключен е Брест-Литовският мирен договор между Централните сили и Съветска Русия.

5/18 март 1918 г.

Подписан е предварителният Буфтейски мирен договор, с който Румъния се отказва от цяла Добруджа в полза на Централните сили и приема принципно бъдеща поправка на границата с Австро-Унгария в Карпатите.
7 май 1918 г. Сключен е Букурещкият мирен договор между Централните сили  и Румъния.
15 септ. 1918 г. Настъпление на съглашенските сили на Солунския фронт срещу българските войски в района на Добро поле.
18 септ. 1918 г.  Пробив на съглашенските сили при Добро поле и начало на отстъплението на българските части.
24 септ. 1918 г. Избухва Владайското (Войнишкото) въстание.
25 септ. 1918 г. Подписан е Берлинският протокол между България, Германия, Австро-Унгария и Османската империя, с който цяла Северна Добруджа се предава на България.
29 септ. 1918 г. Сключено е Солунското примирие и България излиза от войната.
3 окт. 1918 г. Цар Фердинанд абдикира в полза на първородния си син княз Борис Търновски. 
8 ян. 1919 г. Открива се Парижката мирна конференция във Версай, Париж.
27 ноем. 1919 г. В Париж е подписан Ньойският мирен договор между Антантата и България.