От Националния архив на Малта

За историята на малтийските снимки 

и на българските военнопленници на острова

 

В рамките на Малтийското председателство на Европейския съюз участвах в среща на Групата на европейските архивисти в гр. Валета през м. април 2017 г. Един от подаръците, който беше подаряван на присъстващите делегации, беше: The Salter Аlbum. Encounters in Malta’s Prisoner of War Camps 1914–1920. National Archives of Malta, 2014. Това беше представително издание на колекции, съхранявани в малтийските архиви, но също и в частни лица, включващи десетки снимки на военнопленници от  Централните сили по време на Първата световна война и непосредствено след нея, пребивавали в различни лагери на владения тогава от британците остров Малта. Между тях с изненада видях и няколко снимки на български военнопленници. Едната от тях дори беше надписана на български език и представяше добре облечени мъже с вратовръзки и папионки, вероятно офицери, събрани на честване на рождения ден на цар Фердинанд през 1917 г. Случаят силно ме заинтригува и се обърнах с официална молба до малтийските архиви да ни предоставят дигитални копия на снимките, които да бъдат включени в нашия сайт, посветен на Първата световна война. Оказа се, че те са частно притежание на известния малтийски колекционер Антъни Камилери (Anthony Camilleri Collection), който е дал съгласието си за тяхното публикуване на нашия сайт, без обаче да имаме право да ги възпроизвеждаме. На него и на колегите от малтийските архиви дължим искрена колегиална благодарност!
Продължих да се интересувам от съдбата на българските военнопленници в Малта и се оказа, че проблемът е почти непроучен в българската историография. Едно от малкото релевантни съчинения, което хвърля светлина върху малтийския случай, е дело на колегата от Националния военноисторически музей д-р Стоян Николов. Става дума за непубликуваната му дисертация: „Пленническият въпрос от войните на България 1885 – 1918 г.”. Авторът е използвал основно фонда на Министерството на външните работи и изповеданията в Централния държавен архив, натоварено с грижата по установяването, а впоследствие и по репатрирането на българските военнопленници. Според събраните от него сведения, след влизането на България във войната на страната на Централните сили британските власти пленяват и задържат на остров Малта около 1000 български поданици, пътуващи от Северна и Южна Америка към Балканите, както и такива, живеещи в пределите  на Британската империя. Изглежда обаче, че основната част от тази категория пленници са били освободени впоследствие, тъй като от друго сведение от средата на 1916 г. става ясно, че на острова са останали само 32 български поданици. Вероятно обаче през следващите месеци броят им нараства от пленени на Македонския фронт български войници и офицери. Според Николов, особено след Солунското примирие, Малта се превръща в място за престой предимно на пленени български офицери. Дори към началото на 1920 г., според него, там все още са продължавали да се намират 6 офицери и 15 подофицери. Последният български военнопленник, според автора, е възстановилият се след раняване капитан Николов, напуснал острова на 15 август 1920 г. Сърдечна благодарност и на колегата Николов, предоставил ми за ползване цитирания негов труд!
Публикуваните тук снимки вероятно са малка частица от разпръснатата история на Голямата война, която сигурно никога няма да бъде сглобена докрай. Надяваме се, че и други архиви и частни колекционери притежават подобни снимки, а и други документи, които също сме готови да публикуваме тук. С надеждата, че ще успеем да сглобим още дребни парченца история, изпаднали от официалния наратив. 
 

Доц. д-р Михаил Груев,
председател на ДАА