Промяната 1989. Преди и след

Т Ъ Р С Е Н Е   П О:








Към филтъра

   Уважаеми читатели,


   Чувствам се длъжен, още в началото да предупредя всички, които пристъпват към  сайта на Държавна агенция „Архиви“, озаглавен: „Промяната: 1989 – преди и след“, и които очакват да намерят в него Истината за прехода, че сигурно ще останат разочаровани. Просто защото както досегашните изследвания, така и включените тук най-разнообразни по вид и произход документални свидетелства показват, че няма една истина за прехода. Би било по-точно да се говори за множественост на паметта за прехода или за наличието на разнообразни истини за него. От една страна това се дължи на неразривната му връзка със „соц-а“, за който в българското общество също отсъства обща оценка и памет. От друга – на противоречията относно горната му граница. Известно е, че на практика липсва общоприета теза кога точно свършва той. Дори е налице своеобразно разминаване в оценките на академичната наука, която, съдейки предимно по формални показатели (интегрираност в евроатлантическите структури, наличие на фасадна демокрация и пазарна икономика), твърди, че той е приключил най-късно през 2007 г., и представите на „обикновения“ българин, възприемащ всичките 30 години от началото му като нещо хомогенно и цялостно. С други думи той не разпознава настоящето като нещо качествено различно от прехода, като постпреходно състояние на обществото. Накратко казано –менталният преход, психологическата рефлексия за него като за история, все още не се е състоял. Затова и на въпроса кога е приключил преходът не може да се отговори еднозначно. Така поне мислят авторите на този сайт. Затова и тяхното внимание е концентрирано към неговото начало, към първите стъпки на прохождащата в страната ни демокрация и към първородните й грехове.

  Сайтът включва над 1100 подбрани от фондовете на Държавна агенция „Архиви“ в цялата страна неизвестни и непопулярни до този момент документи. С партньорското участие на Комисията по досиетата публикуваме документи от техните фондове, както и автентични записи от архива на Българската национална телевизия и Златния фонд на Българското национално радио, които те любезно ни предоставиха. Намерението ни е този най-голям документален дигитален масив за периода на прехода да се увеличава във времето. Най-официален характер по своето съдържание и източник имат документите от Централния държавен архив. Става дума за актове и решения на централните ръководни органи на комунистическата партия, на Държавния съвет, на Министерския съвет и Народното събрание и т. н. Създаването на този сайт слага началото на публикуване на новопостъпилите през последните години фондове на Съюза на демократичните сили, на личности като Желю Желев, Радой Ралин и др. ключови фигури от историята на прехода.

 
Доц. д-р Михаил Груев, председател на ДА „Архиви“