Промяната 1989. Преди и след

Т Ъ Р С Е Н Е   П О:








Към филтъра

   Хроника 1987–1991


СЪБИТИЯТА В БЪЛГАРИЯ
 
  
1 януари 1987 г.
Влиза в сила Правилник за стопанската дейност, утвърден от Министерския съвет.
 
4 март 1987 г.
Съвещание на ПБ на ЦК на БКП, секретари на ЦК, министри, стопански и научни дейци и др. Основен доклад „За състоянието, някои проблеми и задачи за по-нататъшното развитие на възродителния процес“ изнася Чудомир Александров. Приети са нови „мерки“.
 
4 април 1987 г.
Над община Генерал Тошево за два часа се излива порой – 130 л дъжд на кв. м. Разрушени са 122 сгради, загиват 4 души и са унищожени хиляди декари посеви.
 
Април 1987 г.
В Мюнхен е създадена смесена Баваро-българска търговска банка.
 
5–9 май 1987 г.
Тодор Живков посещава Китай - първа визита на най-високо равнище от българска страна в КНР. На връщане Живков спира в Москва, за да информира Михаил Горбачов за резултатите от посещението и най-вече за успехите на „китайския икономически модел“ като алтернатива за социалистическите страни.
 
2–5 юни 1987 г.
Посещение на Тодор Живков във ФРГ.
 
18–21 юни 1987 г.
Официално посещение в България на генералния секретар на Китайската комунистическа партия и председател на Държавния съвет на КНР Чжао Цзъян. Подписани са спогодби за безвизов режим, радио-телевизионно сътрудничество и улесняване на търговските връзки.
 
19 юни 1987 г.
Тържествено откриване на експозицията на Националния музей „Земята и хората“. В нея има над 3 хил. минерални образци. Музеят се помещава в сградата на бившия Военен арсенал в кв. Лозенец – София. Решението за създаване на музея е взето от Министерския съвет през 1986 т. Той се изгражда от даренията на над 200 дарители, най-значителното от които е на живеещия в чужбина Илия Делев.
 
8 юли 1987 г.
Трима български турци отвличат с лека кола две деца и хвърлят бомба пред хотел „Интернационал“ в Златни пясъци. Те правят изявление, че искат да бъдат пуснати безпрепятствено в Турция и заплашват, че в противен случай ще убият децата. Части на „Червените барети“ препречват пътя им и колата се сблъсква с бронетранспортьор, при което избухва държаната от похитителите бомба. Двамата от тях загиват на място, третият умира в болницата, а децата остават живи.
 
14 юли 1987 г.
Публикуван е указ № 2242 за реда на създаване на свободни безмитни зони на територията на НРБ за насърчаване на стопанската инициатива. Стопанските дейности в тях могат да се осъществяват от чуждестранни юридически и физически лица или от български самоуправляващи се стопански организации чрез сдружаване с чуждестранни юридически и физически лица. Извършваната в тези зони стопанска дейност се освобождава от облагане с мита и данъци.
 
28–29 юли 1987 г.
На пленум на ЦК на БКП Тодор Живков лансира т. нар. Юлска концепция, според която България трябва да осъществи радикални реформи и либерализация. Това е опит да се „изпревари“ съветската „перестройка“. Предвижда се собствеността на държавните предприятия да бъде прехвърлена на техните „стопани“ – работниците; да се пристъпи към създаване на частно предприемачество; БКП да се трансформира от „етаж на властта“ в ръководна и направляваща политическа организация; гражданите да получат право да създават „самодейни“ организации. Решено е и да се отменят такива ритуали на властта като манифестациите и поставянето на портрети на партийни лидери в държавните учреждения.
 
13 август 1987 г.
Задържани са Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб), заподозрени в извършените през 1984-1985 терористични актове.
 
19 август 1987 г.
В духа на т. нар. Юлска концепция са закрити съветите към Министерския съвет - стопанският и социалният, за духовно развитие, по селско и горско стопанство, както и Държавната планова комисия и министерствата на народната просвета, на финансите, на търговията, на народното здраве, които са трансформирани в по-големи министерства – на икономиката и планирането (министър Стоян Овчаров), на външноикономическите връзки (министър Андрей Луканов), на земеделието и горите (министър Алекси Иванов), на културата, науката и просветата (министър Георги Йорданов), на народното здраве и социалните грижи (министър Радой Попиванов). Закрити са и комитетите по труда и социалното дело, по цените и за култура. Тези промени са до голяма степен самоцелни, без съществено значение за обществено-политическото, икономическото и културното развитие на страната.
 
Август 1987 г.
Според новата административна реформа 28-те окръга са заменени от 9 области (Софийска, Пловдивска, Хасковска, Бургаска, Варненска, Разградска, Ловешка, Михайловградска и Столична голяма община със статут на отделна област) с избирани от населението областни народни съвети, които имат най-вече организационно-методически и координационни функции. Градовете, определени за областни центрове, не винаги се оказват подходящи и пораждат спорове (Хасково, Разград, Ловеч). Общините и кметствата се запазват като административно-териториални единици и като равнища на самоуправление, но се разширяват правата им при решаване на местни проблеми.
 
15 октомври 1987 г.
Във в. „Литературен фронт“, орган на Съюза на българските писатели, поетът Евтим Евтимов поставя въпроса за необходимостта да има гласност и по екологичните проблеми, свързани с обгазяването на Русе с хлор от химическия комбинат в румънския град Гюргево.
 
16 октомври 1987 г.
Посещение на Тодор Живков в Москва. Въпреки заявлението на българския държавен глава, че „в продължение вече на 30 години ние не сме създавали трудности на Съветския съюз. Трудности няма да му създадем и занапред“, съветския лидер Михаил Горбачов отправя остър упрек, че с демокрацията „не бива да избързваме“. Най-много го безпокои становището на Живков, че „реалният проблем не е в постоянното преразпределяне на функциите между партията и държавата, а в ликвидиране на положението, при което партията е и ешелон на държавното управление“. Горбачов е категоричен, че „преустройство без партията, демокрация без партията – не може“, но Живков отстоява своята позиция. Другият упрек на Горбачов е, че в обкръжението на Живков има хора с прозападна ориентация, които искат да превърнат България в „мини-ФРГ“ или в „мини-Япония“. Горбачов подчертава, че всички решения трябва да се търсят "не другаде, а в социализма". Разговорът завършва хладно и двамата лидери остават на различни позиции.
 
18 ноември 1987 г.
В аудитория 272 на Софийския университет се провежда отчетно-изборна конференция на университетската организация на БКП. В изказванията си професорите Никола Попов и Недялко Белев правят сериозна критика на икономическата политика на БКП, а философът доц. Николай Василев обвинява партията, че ограничава свободата на мисълта и словото на интелигенцията. Изказванията им са посрещнати с аплодисменти. На 20 ноември тримата и проф. Васил Иванов, който на събранието критикува „преустройството“ в страната, са изключени от БКП. Членството им в БКП е възстановено през ноември 1989 г., като решението за това им съобщава новият генерален секретар на ЦК на БКП Петър Младенов на 12 ноември 1989 г.
 
Декември 1987 г.
В София влиза в действие международната автоматична електронна телефонна централа, доставена от френската компания АЛКАТЕЛ-Томсън.
 
През годината 1987
Основани се седем нови банки, като БНБ остава главен акционер в тях с участието и на стопански предприятия от съответните отрасли.
 
Външният дълг на България нараства на 6,270 млрд. долара, след като от 1985 г. Москва намалява доставките на суровини за страната и България не може да реекспортира както по времето на Леонид Брежнев съветски нефт срещу конвертируема валута.
 

 
16 януари 1988 г.
Група дисиденти начело с Илия Минев създават „Независимо дружество за защита правата на човека в България“.
 
28–29 януари 1988 г.
В София се провежда Национална партийна конференция, на която доклад изнася Тодор Живков. В него той очертава същността на т.нар. Юлска концепция от 1987 и проблемите, пред които е изправено българското „преустройство“. Живков изрично посочва, че БКП „е и трябва да бъде начело на обновителните процеси“ и на нея „принадлежат отговорността и правото да чертае стратегията на нашето развитие“.
 
12 февруари 1988 г.
Във в. „Народна култура“ е публикувано писмо-призив на Съюза на българските художници в защита на Русе.
 
19 февруари 1988 г.
На открито събрание на организацията на БКП във Физическия факултет на СУ „Климент Охридски“ е подкрепен призивът на СБХ в защита на Русе. На 22 февруари същата позиция заемат и членовете на Кабинета на младите писатели.
 
24–26 февруари 1988 г.
В Белград се провежда конференция на външните министри на балканските държави. На 23 февруари 1988 България и Турция подписват първият от близо четири години протокол за подобряване на двустранните отношения. Предвидени са мерки за активизиране на търговията, за събиране на разделените семейства.
 
25 февруари 1988 г.
Президиумът на Съюза на учените в България приема обръщение към Асоциацията на учените в Румъния, в което настоява за съпричастност в решаването на проблема за обгазяването на Русе. По партийна линия идва забрана за изпращането на обръщението.
 
Февруари 1988 г.
В България са проведени местни избори, в които за първи път може да се избира между различни кандидати.
 
2 март 1988 г.
По инициатива на Петко Симеонов профсъюзно събрание в Единния център по философия и социология приема възвание „Да спасим Русе!“.
 
8 март 1988 г.
В София, в Дома на киното, след прожекцията на филма на Юри Жиров „Дишай!“, посветен на тежкото положение на жителите на град Русе, обгазяван от химическия комбинат в румънския град Гюргево, е създаден Обществен комитет за екологична защита на Русе. В ръководството му от общо 33 души 20 са членове на БКП, сред които има „активни борци“ (Венета Цветанова), деца на „активни борци“ (Виолет Цеков, Хр. Смоленов), членове на ЦК на БКП (Светлин Русев) и депутати (Св. Русев и Нешка Робева). Председател на комитета е писателят Георги Мишев. На 11 и 14 март неговите учредители са извикани за обяснения в ЦК на БКП, тъй като не са искали съгласието на БКП за създаването му. Така се ражда първата истинска дисидентска организация в България.
 
12 март 1988 г.
Пред Политбюро на ЦК на БКП Тодор Живков излага основните моменти в „новата стратегия по възродителния процес“. Обсъждат се „Тезиси по възродителния процес“, тъй като преименуването не е дало желания резултат и Живков настоява българските турци да бъдат приобщени „в процеса на преустройството“. Той предлага да се преселват отделни семейства и край границата да се настаняват българи. В тона му се долавя тревога от усложняващата се ситуация: „Трябва да се отиде към нови смели решения, които да ни позволят да доведем това дело докрай. Но ние не сме разсекли възела. Това, че сме сменили имената, нищо не значи. Те се кръщават вкъщи, всяко новородено има две имена и т. н. При новите условия национализмът започва да се възражда“.
 
24 и 27 март 1988 г.
Заседание на Политбюро на ЦК на БКП, посветено на създаването и дейността на Обществения комитет за екологична защита на град Русе. Партийните функционери се страхуват от евентуалното излизане на общественото недоволство извън партийния контрол.
 
25 април 1988 г.
След продължил 20 дни съдебен процес и събрани в 200 тома показания и доказателства, Върховният съд осъжда Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб) на смърт като автори на терористичните актове през 1985. След четири месеца присъдата е изпълнена.
 
Април 1988 г.
Създаденото на 16 януари с. г. Независимо дружество за защита правата на човека в България с председател Илия Минев изпраща до Държавния съвет, Народното събрание, Министерството на правосъдието и столичните медии учредителния протокол на дружеството и молба за регистрацията му. Минев апелира и за освобождаване на осъдените по политически причини лица. Регистрацията е отказана.
 
25 юни 1988 г.
Декларация на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) и Европейската икономическа общност (ЕИО) за взаимно признаване и сътрудничество.
 
19–20 юли 1988 г.
На пленум на ЦК на БКП във връзка с Русенския комитет от ръководството на партията са отстранени членовете на Политбюро Чудомир Александров и Станко Тодоров и секретарят на ЦК на БКП Стоян Михайлов, а от ЦК – Светлин Русев. Пленумът одобрява „Основни насоки и задачи на преустройството на научния фронт“, „Основни насоки и задачи на преустройството в областта на художествената култура“ и „За по-нататъшното провеждане на реформата на образователното дело“. Предвижда се тези документи да се предложат като платформа за подготовка на предстоящите конгреси на науката, художествената култура и народната просвета.
 
24 юли 1988 г.
Във в. „Отечествен фронт“ е отпечатана статията на Васил Проданов „Истинската възможност за избор“, в която авторът защитава тезата, че самоуправлението и плурализмът трябва да се пренесат от икономиката и в обществената, а дори и в политическата сфера. Статията е свидетелство за активизирането и раздвижването на българската интелигенция.
 
2 август 1988 г.
В 17 ч и 29 мин при излитане от София за Варна катастрофира самолет Як-40 на БГА „Балкан“. Загиват 27 и са ранени 10 пътници.
 
9 август 1988 г.
България установява дипломатически отношения с Европейската икономическа общност (ЕИО).
 
5–7 октомври 1988 г.
Неофициално посещение в България на израелска делегация, водена от Ариел Шарон, макар отношенията с Израел да са прекъснати през юни 1967 в резултат на израелското окупиране на арабски територии.
 
7 октомври 1988 г.
Софийският университет отбелязва вековния си юбилей с академично шествие начело с Ректора на Университета проф. д-р Минчо Семов, с академиците Д. Косев, Г. Близнаков, Бл. Сендов и И. Димитров (ректори от предходни години), следван от Академичния съвет и чуждестранните гости, всички в тоги и огърлици, и от университетската общност. Шествието изминава маршрута от Ректората покрай храм-паметника „Св. Александър Невски“, по бул. „Руски“, пл. „9-ти септември“, бул.“Витоша“, до Националния дворец на културата, където се провежда тържествено събрание и бал-концерт.
 
Октомври 1988 г.
По инициатива на йеромонах Христофор Събев във Велико Търново се поставят основите на неформалната организация „Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности“.
 
3 ноември 1988 г.
В 65 аудитория на Софийския университет е създаден неформалният Клуб за подкрепа на гласността и преустройството. Учредители са около 80, но година по-късно клубът наброява около 300 души. Сред създателите му са известни творци и учени като Желю Желев, Христо Радевски, Валери Петров, Радой Ралин, Блага Димитрова, Невена Стефанова, Чавдар Кюранов, Искра Панова, Марко Ганчев, Георги Мишев и др., повечето от които са членове на БКП, а някои – и „активни борци против фашизма и капитализма“ (поетът Христо Радевски, режисьорът Дучо Мундров, професорът философ Кирил Василев, химикът академик Алексей Шелудко). Клубът излиза с декларация, че ще работи на основата на конституцията от 1971 и при пълна подкрепа на решенията на Юлския пленум от 1987, т.е. – обявява се за реформиране на социализма в духа на „перестройката“. Ръководството на БКП обаче вижда в него заплаха, защото е създаден без неговата санкция и извън контрола му и затова задвижва всички механизми, с които разполага, за да ликвидира Клуба, но неуспешно. Клубът е ярка проява на българското дисидентство, който подготвя обществото за противопоставяне на властта.
 
12 ноември 1988 г.
На заседание на Политбюро на ЦК на БКП Тодор Живков изненадващо подава оставка, датирана 4 ноември, от всички свои постове. Той заявява, че този акт „произтича от нашите принципни постановки, развити на Юлския пленум на ЦК на БКП и на Националната партийна конференция, по-конкретно от духа на мандатния принцип, макар той да не е станал още уставно и конституционно положение“. Политбюро обаче отхвърля оставката, тъй като тя щяла да доведе до „големи трудности и ще спъне преустройството в сегашния решаващ момент за неговото извършване“.
 
13 ноември 1988 г.
Създава се Демократичната лига за защита правата на човека в България като неформална правозащитна организация за защита на малцинствените права в България. Нейни ръководители са Мустафа Юмер – председател, Сабри Искендер и Али Орманлъ.
 
16 ноември 1988 г.
В. „Стършел“ престава да бъде издание на ЦК на БКП, но на 30 декември с.г. неговият главен редактор Христо Пелитев получава заповед за уволнение именно от ЦК. През 1989 г. ЦК на БКП назначава на този пост Орлин Орлинов и отново обявява вестника за свое издание.
 
30 ноември 1988 г.
Политбюро на ЦК на БКП, за първи път след прекъсването на отношенията с Израел след войната от 1967, решава, че „не възразява постепенно да се осъществява взаимоизгодно търговско-икономическо сътрудничество с Израел“.
 
25 декември 1988 г.
Телевизионното предаване "Панорама" е излъчено от Киев и водещият Кеворк Кеворкян интервюира акад. Николай Амосов. След този случай програмата е спряна.
 
През годината 1988
Появяват се българските „самиздатски“ списания – „Глас“ и „Мост“ на поетите Владимир Левчев и Едвин Сугарев.
 
В София и Ямбол е уредена ретроспективна посмъртна изложба „Жорж Папазов, творби от музея „Пти пале“ – Женева“.
 


9 януари 1989 г.
Държавният съвет приема Указ № 56 за стопанската дейност. Той въвежда фирмената организация като основна форма на предприемаческа дейност и съдейства за пазарно ориентиране на икономиката, за създаване на смесени фирми с българско и чуждестранно участие. Указ № 56 определя условията за съществуване и дейност на фирмите до 1996.
 
19 януари 1989 г.
В посолството на Република Франция в София френският президент Франсоа Митеран кани на неформална закуска 12 представители на българската интелигенция: Желю Желев, Блага Димитрова, Анжел Вагенщайн, Радой Ралин, Николай Василев, Светлин Русев, Йордан Радичков, Ивайло Петров, Стефан Продев, Копринка Червенкова, Алексей Шелудко, Барух Шамлиев. Така Ф. Митеран „легитимира“ българското дисидентство.
 
27 януари 1989 г.
Съвместно заседание на Държавния и Министерския съвет обсъжда и приема „Предложение за еднократни съкращения на въоръжените сили и военния бюджет", според което бюджетът на Министерството на отбраната се съкращава с 12 %.
 
11 февруари 1989 г.
В Пловдив е създаден Независимият профсъюз „Подкрепа", оглавен от д-р Константин Тренчев. В тази дисидентска организация влизат несъгласни с официалната власт дейци от провинцията. На следващия ден, 12 февруари, създателите на „Подкрепа" внасят документи за регистрация в Пловдивския районен съд.
Константин Тренчев е роден през 1955. Завършва медицина и работи като паталого-анатом във Висшия медицински институт в Стара Загора. Критичното му отношение към властта го превръща в един от първите дисиденти. През 1988 се включва в правозащитното движение, а после създава първия независим профсъюз в България, наречен „Подкрепа“. През май 1989 подпомага протестите на българските мюсюлмани срещу т. нар. възродителен процес, заради което е арестуван. След 10 ноември 1989 Тренчев се включва в политическите акции на СДС – гражданското неподчинение през лятото и стачната вълна през есента на 1990, които довеждат до оставката на министър-председателя Андрей Луканов. Д-р Тренчев оглавява КТ „Подкрепа“ в целия период на прехода, което го прави най-ярката организация за протест срещу социалната политика на всички правителства. Оттегля се от лидерството на КТ „Подкрепа“ на 9. конгрес на организацията на 8 февруари 2015.
 
20–21 февруари 1989 г.
Среща на ръководството на БКП с представители на научната и художествената интелигенция. Т. Живков прави пространно изказване, в което очертава намеренията си за преустройство и формулира очакванията на ръководството на БКП от конгресите на творческите организации.
 
25–26 февруари 1989 г.
Единадесети конгрес на Съюза на музикалните дейци в България. Председателят на съюза Георги Робев подчертава нуждата от „по-добър, по-хуманен социализъм“. В изказванията става дума за нуждата от децентрализация, но и за опасността от навлизане на икономически критерии в музикалната дейност.
 
1 март 1989 г.
Провежда се конгрес на Научно-техническите съюзи. В доклада на проф. Иван Попов се говори за подценяването на научно-техническата пропаганда, липсата на истински научни дискусии и на демократичност. В изказванията си делегатите искат по-високи възнаграждения за инженерно-техническия персонал и по-големи социални придобивки.
 
6–7 март 1989 г.
В доклада си пред конгреса на Съюза на архитектите арх. Георги Стоилов изтъква, че селищното устройство носи белезите на екстензивното развитие, че се използват стереотипни решения, които обезличават регионалния колорит, че липсва екологичен подход в градоустройствената дейност. Архитектите настояват за преразглеждане на някои закони и на ценовия правилник.
 
7 март 1989 г.
8. (извънреден) конгрес на Съюза на българските журналисти. В доклада си Боян Трайков обръща внимание на „забранените зони“, които се заобикалят.
 
8 март 1989 г.
В доклада си пред конгреса на Съюза на българските художници Христо Нейков самокритично отчита, че в своите оценки художниците проявяват едностранчивост и не оценяват напълно новите реалности.
 
9 март 1989 г.
Конгрес на Съюза на българските писатели (с председател Любомир Левчев), на който много писатели се изказват критично към властта.
 
10 март 1989 г.
4. конгрес на Съюза на преводачите в България. Председателката Леда Милева обосновава необходимостта от промени – тя говори за самостоятелност, гласност и повишаване статуса на преводачите. В изказванията се критикуват ограниченията при осъществяване на международните творчески връзки.
 
13 март 1989 г.
4. конгрес на Съюза на българските композитори е открит от Марин Големинов, след което доклад изнася Александър Райчев. Чуват се критични изказвания за недостатъчното финансиране, липсата на съвременност и актуалност в работата на съюза.
 
6. конгрес на Съюза на артистите в България. Председателката Ванча Дойчева критикува новите театрални форми. В изказванията на актьорите се поставят въпроси за ниското заплащане, липсата на грижи за младите актьори и на информация за световния и европейския театър.
 
14 март 1989 г.
4. конгрес на научните работници. Докладът на акад. Любомир Илиев е силно критичен. Делегатите искат по-добра защита на интересите си, техните знания да се използват при вземане на управленски решения и по-широко участие в международни научни форуми. Гласувано е предложение председателят да се избира направо от конгреса, но след намесата на ЦК на БКП то е прегласувано.
 
14–15 март 1989 г.
4. конгрес на Съюза на българските филмови дейци (с председател Георги Стоянов), по време на който прозвучават най-много критични към властта изказвания.
 
30 март 1989 г.
Павел Главусанов и съпругата му Маруся Столева, които са били внедрени като агенти в българската редакция на „Свободна Европа“, дават пространни интервюта пред Българската телевизия и Българското радио.
 
9 май 1989 г.
В Народното събрание е внесена подготвената от Клуба за подкрепа на гласността и преустройството „Декларация за основните принципи за гласност и преустройство в Народна република България“ с искания за правова държава, политически плурализъм, свобода на словото, равноправие на националните малцинства и др., подкрепена със 131 подписа.
 
10 май 1989 г.
Българският парламент гласува облекчения за пътувания в чужбина, правото на задграничен паспорт за гражданите, промени в Наказателния кодекс. Тези промени се изискват от Хелзинкските договорености, но улесняват и изселването на част от българските турци.
 
15–16 май 1989 г.
Градушки и поройни дъждове се изсипват над райони в Ловешка, Разградска и Варненска област. Загиват 6 души; унищожени са хиляди декари посеви; има разрушени сгради.
 
20 май 1989 г.
В с. Пристое, Шуменско, е проведен първият митинг на български турци против „възродителния процес“. Следват митинги и в други селища на областта. По официални сведения между 20 и 27 май в сблъскванията на протестиращите с органите на реда загиват общо 7 и са ранени 28 души от участниците в митингите. Задържани се 40 „подстрекатели“, които са депортирани.
 
29 май 1989 г.
Тодор Живков произнася реч, в която обявява, че българските турци могат да изберат родината си и ако сметнат, че това е Турция – да напуснат България. Думите на Живков стимулират масовото изселване на български турци през следващите месеци, наречено от медиите „голямата екскурзия“.
 
В Париж се открива първата среща на Конференцията по човешкото измерение на Съвещанието за сигурност и сътрудничеството в Европа. Наред с официалната българска делегация, водена от външния министър Петър Младенов, присъстват и българските дисиденти Блага Димитрова, Копринка Червенкова и Петко Симеонов.
 
30 май 1989 г.
Външният министър Петър Младенов произнася реч в Париж. В нея той обявява, че България е променила паспортния режим в унисон „с тенденцията за нарастващ обмен на хора, идеи, културни стойности“ и е признала безусловно правото на избор, но и че „определени външни среди се опитват да попречат на обновителните процеси в нашата страна“, при което се е стигнало до „нарушаване на обществения ред“. Така той определя протестите на българските турци срещу „възродителния процес“.
 
31 май 1989 г.
Градският комитет на ОФ в София организира митинг в подкрепа на изявлението на Тодор Живков от 29 май. Той се провежда пред НДК и след това шествието продължава по бул. „Толбухин“ (дн. „В. Левски“), пред посолството на Турция до ул. „Гурко“. Участват от 20 до 50 хил. души (според различни сведения). Те носят плакати с надписи: „Българската нация – единна и неделима“, „Съд над родоотстъпниците и подстрекателите“, „Българските мюсюлмани – достойни граждани на НРБ“. Сътрудниците в Турското посолство отказват да приемат декларацията на Градския комитет на ОФ и тя е предадена в Министерството на външните работи, което я връчва служебно на турския посланик.
 
Май – август 1989 г.
Над 300 хил. български турци напускат България, като разпродават на безценица имуществото си, а българските власти организират прибирането на реколтата с помощта на бригадири – войници и ученици.
 
8 юни 1989 г.
Изявлението на Тодор Живков от 29 май е разпространено като официален документ в ООН.
 
17 юни 1989 г.
Министър-председателят Георги Атанасов заявява пред БТА, че „никой не пропъжда българските граждани да напускат своята родина“.
 
23 юни 1989 г.
Делово посещение на Тодор Живков в Москва, по време на което иска подкрепата на Михаил Горбачов за своята политика, но не я получава.
 
27–29 юни 1989 г.
Официално посещение на външния министър Петър Младенов във ФРГ, по време на което той защитава „възродителния процес“.
 
5 юли 1989 г.
За чуждестранните дипломати е организирано посещение в Смолян с цел да се убедят колко добре българските мюсюлмани се отнасят към властта.
 
7 юли 1989 г.
В Букурещ се провежда съвещание на Организацията на Варшавския договор. Според някои сведения, тогава външният министър Петър Младенов се опитва да получи съгласието на генералния секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов за свалянето на Тодор Живков.
 
13 юли 1989 г.
Политбюро на ЦК на БКП обмисля възможността България да стане член на Международния валутен фонд (МВФ) и да потърси неговата помощ, включително и по въпроса за външния дълг.
 
На заседание на Политбюро Тодор Живков изнася доклад „За някои фундаментални проблеми на преустройството на икономиката на България“.
 
19 юли 1989 г.
Говорител на Министерството на външните работи на Турция отказва исканата от Тодор Живков среща с турския президент или с министър-председателя.
 
1 август 1989 г.
В НС е внесена протестна декларация на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството срещу прогонването на българските турци.
 
9 август 1989 г.
След оплакване на Турция до централата на НАТО в Брюксел генералният секретар на НАТО Манфред Вьорнер прави декларация от името на държавите участнички в пакта, в която отправя обвинения във връзка с положението на българските турци. В българския печат е публикувано съобщение на БТА, че „НАТО няма нито юридическо, нито морално право да бъде съдник в спора между две суверенни държави“.
 
21 август 1989 г.
Турция затваря границата си с България, след като вече са се изселили 344 хил. български турци.
 
2 септември 1989 г.
Вадим Перфилиев, първи заместник-началник на Управлението за информация на Министерството на външните работи на СССР, дава пресконференция, на която изразява добри чувства към България и към Турция и съветва двете държави да се възползват от Българо-турския протокол от февруари 1988, за да уредят спора помежду си. Той изразява несъгласие с декларацията на Манфред Вьорнер, като заявява, че това е намеса във вътрешните работи на суверенна България, която е член на Варшавския договор.
 
11 септември 1989 г.
Във в. „Работническо дело“ е публикуван списък на около 500 репресирани в Съветския съюз членове на БКП, които са партийно реабилитирани.
 
16 септември 1989 г.
Нота на турското правителство, в която България е уведомена, че турската страна въвежда нови изисквания при издаване на визи за български граждани, желаещи да посетят Турция – да представят по 70 долара за възрастен и по 50 – за непълнолетен. Българската страна протестира срещу това нарушаване на двустранната визова спогодба от 1979.
 
28, 29, 30 септември 1989 г.
В софийската кинозала „Сердика“ са събрани близо хиляда души от завърналите се след емигрирането в Турция български турци. Мотото на срещата е: „България – наше Отечество, съдба и бъдеще“. Целта е да се демонстрира привързаността им към България и да се покаже, че турската пропаганда ги е подвела да се изселят.
 
3 октомври 1989 г.
На 44. сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк външният министър Петър Младенов засяга въпроса за влошените отношения с Турция и заявява българската готовност за преки двустранни преговори и по „движението на граждани през българо-турската граница“. На следващия ден колегата му Месут Йълмаз обвинява България в провеждане на етническо прочистване и в асимилация на турското малцинство в България. От българска страна отговор дава посланик Иван Гарвалов, който припомня политиката на пантюркизъм, следвана от Анкара, нейната пропаганда за изселване и дори арменските кланета в Турция и войната срещу 1,5 млн кюрди.
 
16 октомври – 3 ноември 1989 г.
В София се провежда международен Екофорум в рамките на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа.
 
24 октомври 1989 г.
Външният министър Петър Младенов, член на Политбюро на ЦК на БКП, пише открито писмо, с което си подава оставката като външен министър. В писмото са формулирани обвинения срещу управлението на Тодор Живков, който е обвинен за дълбоката вътрешна и външнополитическа криза, в която е изпаднала България. П. Младенов обвинява Т. Живков, че със съпротивата си срещу съветската „перестройка“ е изолирал България и от Съветския съюз.
 
26 октомври 1989 г.
Милицията разгонва със сила активистите на „Екогласност“, които в градинката пред ресторант „Кристал“ в центъра на София събират подписи срещу проекта на водностопанския комплекс „Рила–Места“.
 
29–30 октомври 1989 г.
В Кувейт се провежда среща на заместник-председателя на Министерския съвет Георги Йорданов (външният министър Петър Младенов официално е обявен за болен) и турския външен министър Месут Йълмаз по въпроса за съдбата на българските турци. Подписано е комюнике с уговорка, че ще има нова среща в Кувейт през ноември с. г., но събитията в България я осуетяват.
 
1 ноември 1989 г.
Празник на партийния орган в. „Работническо дело“. Вечерта в резиденция „Бояна“ Тодор Живков се среща с представители на средствата за масова информация в страната.
 
3 ноември 1989 г.
„Екогласност“ връчва в Народното събрание послание с над 11 хил. подписа срещу проекта „Рила–Места“. Връчването е съпроводено с шествие, което е първата масова демонстрация срещу властта.
 
Публикуван е указ за допълнение на Закона за народното здраве. Той предвижда създаването на Фонд „Здравно осигуряване“, като средствата се събират от задължителни вноски на гражданите и от държавния бюджет. Гарантира се безплатната медицинска помощ.
 
5–7 ноември 1989 г.
Посещение на външния министър Петър Младенов в Китай. Пред китайските си домакини той изразява критика към промените в Унгария, а пред партийната организация на българите в Китай се изказва в подкрепа на екологичните протести, ако те не добият политически характер.
 
9 ноември 1989 г.
На заседание на Политбюро Тодор Живков е принуден да подаде оставка, след като това предложение е подкрепено и от близките му съратници Йордан Йотов, Добри Джуров и Димитър Станишев. Искането за оставка е организирано от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов.
 
10 ноември 1989 г.
Пленум на ЦК на БКП гласува оставката на Тодор Живков като генерален секретар. На негово място е избран Петър Младенов.
 
13 ноември 1989 г.
Андрей Луканов като представител на новото ръководство на БКП се среща с представители на опозицията.
 
Норвегия, Австрия, Швеция и Дания едностранно прекратяват действието на спогодбите за безвизов режим с България.
 
17 ноември 1989 г.
На сесия на 9. Народно събрание по предложение на двете парламентарни групи – на БКП и на БЗНС, Тодор Живков е освободен от длъжността председател на Държавния съвет. Мястото му заема Петър Младенов. Създадена е комисия за подготовка на проект за промяна на конституцията начело с П. Младенов. Чл. 273 от Наказателния кодекс е декриминализиран и така се признава свободата на мнения и се амнистират осъдените по този член. Извършени са промени в съставите на Държавния и Министерския съвет.
 
На площада пред Народното събрание е проведен митинг в подкрепа на промените, организиран от новото ръководство на БКП.
 
18 ноември 1989 г.
Опозицията провежда първия си масов митинг на площада пред Храм-паметника „Св. Александър Невски“. Той е организиран от независимите клубове и дружества.
 
2 декември 1989 г.
Президентите на СССР Михаил Горбачов и на САЩ Джордж Буш се срещат в Малта и се договарят за съдбата на Източна Европа.
 
4 декември 1989 г.
Държавният глава Петър Младенов и министърът на външните работи Бойко Димитров участват в заседанието на Организацията на Варшавския договор в Москва.
 
7 декември 1989 г.
Създаден е СДС от основните опозиционни групи под ръководството на д-р Желю Желев. Секретар става Петър Берон, а говорители – Георги Спасов и Румен Воденичаров. Сред учредителите са: БЗНС „Никола Петков“, БСДП, Движение „Гражданска инициатива“, „Екогласност“, Клуб за гласност и демокрация, „Подкрепа“, Комитет за правата на човека, Федерация на националните студентски движения, Клуб на репресираните, Комитет за религиозни свободи.
 
8 декември 1989 г.
Пленум на ЦК на БКП взема решение Тодор Живков да бъде изваден от състава на ЦК на БКП.
 
10 декември 1989 г.
Първи митинг на СДС с искане да се организира „кръгла маса“, на която властта и опозицията да се договарят за промените.
 
11–13 декември 1989 г.
На свой пленум ЦК на БКП поема курс към парламентарна демокрация, решава да се свика извънреден конгрес и се отказва от монопола върху властта – предлага да се отмени чл. 1 от конституцията за ръководната роля на БКП.
 
12 декември 1989 г.
Експрес „Златни пясъци“ катастрофира на гара Роман, Врачанска област. Загиват 11 и са ранени 27 души.
 
14 декември 1989 г.
Организирана е жива верига около Народното събрание с искане да се отмени чл. 1 от конституцията. Петър Младенов се опитва да успокои протестиращите, но те го освиркват. В този момент, според заснети кадри от оператора и привърженик на СДС Евгений Михайлов, Младенов е произнесъл фразата: „По-добре е танковете да дойдат!“
 
23–25 декември 1989 г.
Отец Христофор Събев организира коледни молебени на централния софийски площад „9 септември“, наречен от привържениците на СДС „Демокрация“ (по-късно прекръстен на „Александър Батенберг“).
 
26 декември 1989 г.
Независимият профсъюз „Подкрепа“ организира първата стачка, чиито искания са за временно правителство и избори.
 
26–28 декември 1989 г.
Митинги пред парламента на турци и българи мюсюлмани с искания да се върнат имената им отпреди преименуването.
 
29 декември 1989 г.
Решение на пленум на ЦК на БКП отхвърля „възродителния процес“ и правителството на Георги Атанасов обявява правото на българските мюсюлмани да възстановят традиционните си имена.
 
31 декември 1989 г.
В Кърджали е създаден Общонароден комитет за защита на националните интереси, който протестира срещу възстановяването на тюркските имена.
 
Декември 1989 г.
Провежда се последният фестивал на младото българско кино в Смолян.
 
 

4 януари 1990 г.
На среща на външните министри от Групата на 14-те водещи индустриални държави е решено да бъдат подкрепени 5 източноевропейски страни – Чехословакия, ГДР, България, Румъния и Югославия.
 
Създадено е Движението за права и свободи (ДПС). Тази политическа партия възниква върху основата на нелегални групи за съпротива на българските мюсюлмани срещу т.нар. възродителен процес. Начело на ДПС застава Ахмед Доган.
Ахмед Доган е роден през 1954. Завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Подготвя докторска дисертация в Института по философски изследвания на БАН и след успешна защита получава образователната и научна степен „доктор“. В знак на протест срещу т.нар. възродителен процес в средата на 1985 Доган учества в създаването на нелегалната организация Турско националноосвободително движение в България, заради което от 1986 до края на 1989 лежи в затвора. Като лидер на ДПС Доган участва във всички парламенти на Република България и е една от знаковите фигури на българския преход. През януари 2013 Доган се отказва от поста председател на ДПС, но като почетен председател продължава да контролира движението, което се вижда в края на 2015, когато отстранява Лютви Местан от председателския пост в ДПС.
 
15 януари 1990 г.
Народното събрание отменя чл. 1, ал. 2 и 3 от Конституцията на НРБ, в които са формулирани принципите за ръководната роля на БКП.
 
3 януари – 15 май 1990 г.
Заседава Кръглата маса, чиято цел е да се постигне споразумение между БКП и опозицията за осъществяване на българския преход към демокрация. От 23 януари започват пленарни заседания, които се излъчват директно по националните медии. На 13 март е подписано споразумение Народното събрание и правителството да се съобразяват с решенията на Кръглата маса, като връзката между институциите се осъществява от Благовест Сендов и Любен Кулишев. На 15 май са подписани споразуменията за политическия преход към демокрация.
 
18 януари 1990 г.
Издадена е заповед за арестуване на Тодор Живков и други дейци на старата власт, обвинени в подбудителство към национална вражда.
 
29 януари 1990 г.
Тодор Живков е арестуван.
 
Януари 1990 г.
Организирани са масови протести в районите със смесено население срещу възстановяването на имената на българските турци. Групи протестиращи пристигат в София.
 
На екран излиза филмът „Ти, който си на небето“ на режисьора Дочо Боджаков по книгата „Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков.
 
След 9-годишно отсъствие Милчо Левиев се завръща на българския джаз-подиум с шест прояви за 8 дни.
 
Създаден е Малък градски театър „Зад канала“ с директор Борислав Чакринов.
 
30 януари – 2 февруари 1990 г.
БКП провежда извънреден 14. конгрес, на който избира Александър Лилов за председател на Висшия съвет, приема Манифест за демократичен социализъм в България и нов устав на БКП.
Александър Лилов е роден през 1933. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, прави аспирантура в Академията за обществени науки в Москва. От 1975 е старши научен сътрудник в Института по изкуствознание. Политическата му кариера започва в ДКМС, а от 1969 работи в централния апарат на БКП. От 1971 е член на ЦК на БКП, а от 1974 до 1983 – и на Политбюро на ЦК на БКП. След отстраняването на Тодор Живков от властта Лилов заема поста председател на ВС на БКП (от април 1990 – БСП) и остава такъв до декември 1991. Играе важна роля в трансформацията на идеологията и практиката на БСП от комунистическа в социалистическа, като залага на политическия плурализъм и демократизацията на обществото. След 1991 оглавява Центъра на стратегически изследвания на БСП до смъртта си на 20 юли 2013.
 
1 февруари 1990 г.
Министър-председателят Георги Атанасов (БКП) подава оставка.
 
8 февруари 1990 г.
След отказ на СДС да се включи в правителството, Андрей Луканов съставя за първи път в българската история чисто комунистическо правителство (БЗНС се отказва от десетилетната коалиция с БКП).
Андрей Луканов е роден през 1938 в Москва. Завършва Московския институт за международни отношения, след което работи в Министерството на външните работи, в Министерството на външната търговия, представител е на България в ООН и в СИВ. В ръководството на БКП влиза през 1976. Той е един от главните организатори на свалянето на Тодор Живков на 10 ноември 1989. В началото на 1990 става министър-председател на първото чисто комунистическо правителство в историята на България. След изборите за ВНС от юни 1990 съставя второ правителство, но през ноември 1990 е принуден да подаде оставка, заради общественото недоволство от тежкото икономическо положение. Остава депутат във всички следващи парламенти, занимава се с бизнес, а на 2 октомври 1996 е застрелян пред дома си в София.
 
10 февруари 1990 г.
В България пристига държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър, който поставя пред управляващите като условие за сътрудничество между двете страни провеждането на демократични избори, и се среща с представители на СДС.
 
12 февруари 1990 г.
Излиза първи брой на органа на СДС в. „Демокрация“ с главен редактор Йордан Василев. Преди това излизат 2 нулеви броя на вестника.
 
14–15 февруари 1990 г.
Външният министър Бойко Димитров прави официално посещение във Франция, където се среща с президента Франсоа Митеран.
 
В заявление пред БТА външният министър Бойко Димитров подчертава, че не може да се поставя въпросът за „македонско малцинство“ в България и че обръщението на югославската Скупщина до българското Народно събрание по този въпрос е намеса във вътрешните работи.
 
17 февруари 1990 г.
На основата на Българските професионални съюзи е учредена Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) с председател проф. Кръстьо Петков.
 
24 февруари 1990 г.
Проведен е учредителен конгрес на Българската демократична младеж, наследник на ДКМС.
 
1 март 1990 г.
Италианскияг външен министър Джани де Микелис прави официално посещение в България.
 
5–7 март 1990 г.
Испанският външен министър Франсиско Фернандес Ордонес прави официално посещение в България.
 
17 март 1990 г.
В Прага е проведено съвещание на министрите на външните работи на страните от Организацията на Варшавския договор. Обсъжда се адаптацията на организацията към променената ситуация в Източна Европа.
 
Учреден е Социалистическият младежки съюз.
 
23 март 1990 г.
България установява дипломатически отношения с Република Корея.
 
23–24 март 1990 г.
Българският външен министър Бойко Димитров участва в Лисабон в заседание на Комитета на министрите на външните работи на Съвета на Европа за обмен на мнения с представителите на държавите от Централна и Източна Европа.
 
27 март 1990 г.
Комисията по външна политика на Народното събрание препоръчва да се възстановят дипломатическите отношения с Израел.
 
29 март 1990 г.
Министър-председателят Андрей Луканов предлага на парламента радикална програма за реформи.
 
3 април 1990 г.
Народното събрание избира Петър Младенов за президент/председател на България.
Петър Младенов е роден през 1936. Следва философия в СУ „Св. Климент Охридски“, след което завършва Московския институт за международни отношения. Започва работа в ДКМС, а от 1969 продължава в апарата на БКП. От 1974 е в ръководството на БКП, а от 1971 до 1989 е министър на външните работи. Участва в свалянето на Тодор Живков от властта и го наследява първо на партийния, а после и на държавния пост. Петър Младенов е първият президент на демократизираща се България, но остава за кратко на този пост, тъй като на 6 юли е принуден да подаде оставка по искане на гражданското неподчинение заради фраза, с която бил заплашил с танкове участниците в протестния митинг пред Народното събрание на 14 декември 1989. Умира на 31 май 2001.
 
Българският парламент гласува законите за изборите, за политическите партии, за разтурване на Държавния съвет.
 
След отчитане на резултатите от общопартиен референдум БКП се преименува на Българска социалистическа партия (БСП). За преименуването са се обявили 86, 71 % от партийните членове.
 
4 април 1990 г.
Органът на БКП в. „Работническо дело“ се преименува на „Дума“, но остава с главен редактор Стефан Продев.
 
6 април 1990 г.
България възстановява дипломатическите си отношения с Чили, прекъснати след преврата на ген. Аугусто Пиночет от 1973.
 
12 април 1990 г.
Министър-председателят Андрей Луканов обявява мораториум върху плащанията по външния дълг на България.
 
Април 1990 г.
Започва да излиза първият частен седмичник „168 часа“.
 
3 май 1990 г.
България възстановява дипломатическите си отношения с Израел, прекъснати през 1967.
 
7–9 май 1990 г.
В Брюксел е подписано споразумение за търговия и икономическо сътрудничество между България и Европейската общност.
 
13 срещу 14 май 1990 г.
През нощта е проведена акция „синя утрин“, след която цялата страна е покрита със сини надписи в подкрепа на СДС.
 
18 май 1990 г.
Външният министър Бойко Димитров е на официално посещение в Италия.
 
19 май 1990 г.
Провежда се 1. национална конференция на СДС. Тя избира легитимно ръководство на политическата коалиция начело с д-р Желю Желев и утвърждава предизборната стратегия на СДС.
 
23 май 1990 г.
Президентът Петър Младенов призовава да се подпише документ за мирен преход. СДС, представляван от д-р Желю Желев, отказва да го подпише.
 
25 май 1990 г.
На папа Йоан Павел II е предадена поканата на президента Петър Младенов да посети България.
 
10 и 17 юни 1990 г.
Проведени са първите свободни и демократични избори за 7. Велико народно събрание. Те са спечелени от БСП, която получава 52,75 % от гласовете (211 деп.), следвана от СДС – 36 % (144 деп.), ДПС – 5,75 % (23 деп.), БЗНС – 4 % (16 деп.), Отечествения съюз – 0,5 % (2 деп.). Избрани са още 2 независими депутати, 1 от Отечествената партия и 1 от СДП (немарксисти).
 
20 юни 1990 г.
Участниците в гражданското неподчинение (окупационната стачка на Софийския университет и палатковия „Град на истината“ на площад „9 септември“ в центъра на София), което започва след като Централната избирателна комисия (ЦИК) обявява резултатите от изборите, искат с декларация оставките на президента Петър Младенов, на председателя на Комитета за телевизия Павел Писарев и на ректора на СУ „Св. Климент Охридски“ Никола Попов. Гражданското неподчинение продължава до подпалването на Партийния дом на БСП на 26/27 август 1990.
 
6 юли 1990 г.
Петър Младенов подава оставка като президент/председател под натиска на обществените протести и заради излъчената в предизборен клип на СДС негова фраза: „По-добре е танковете за дойдат“.
 
10 юли 1990 г.
Във Велико Търново тържествено е открито 7. Велико народно събрание. За председател е избран акад. Николай Тодоров (БСП).
 
18 юли 1990 г.
Ръководството на БСП взема решение тялото на Георги Димитров да се извади от мавзолея и да се кремира.
 
23 юли 1990 г.
С многохилядно шествие тялото на Георги Димитров е препогребано на Централните софийски гробища.
 
24 юли 1990 г.
ВНС прекратява правомощията на президента Петър Младенов и открива процедура по избор на нов президент.
 
1 август 1990 г.
Д-р Желю Желев е гласуван от ВНС за президент на България на шестия тур от гласуването. На негово място за нов лидер на СДС е избран Петър Берон.
Желю Желев е роден през 1935 и е един от първите дисиденти в България. Завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Като докторант влиза в противоречие с догмите на марксизма-ленинизма и е изключен от БКП през 1965. Неговата книга „Фашизмът“, излязла от печат през 1982, е забранена заради направените паралели между нацистката и комунистическата държава. В началото на 1988 Желев става доктор на философските науки, а след това започва да организира дисидентско движение в България. Председател е на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството и пръв председател на опозиционната коалиция СДС. Печели преките президентски избори през януари 1992 и става първият демократично избран президент на Република България. През 1992 влиза в конфликт с първото правителство на СДС, оглавено от Филип Димитров. След като напуска президентския пост през януари 1997 Желев продължава да организира либералите в България и създава Балкански политически клуб. Умира на 30 януари 2015.
 
2 август 1990 г.
ВНС приема декларация във връзка с честването на Илинденско-Преображенското въстание.
 
7 август 1990 г.
Андрей Луканов връчва във ВНС оставката на правителството си.
 
22 август 1990 г.
ВНС приема оставката на А. Луканов.

26/27 август 1990 г.
Подпален е Партийният дом на БСП в центъра на София след заплахи за самозапалване на човек от „Града на истината“. Рано сутринта на 27 август „Градът на истината“ е разтурен от полицията.
 
29 август 1990 г.
Българското правителство аташира посланика в Белгия Атанас Гинев и към Главната квартира на НАТО с писмо до генералния секретар на организацията Манфред Вьорнер.
 
30 август 1990 г.
ВНС отново избира за министър-председател Андрей Луканов и му възлага съставянето на ново правителство.
 
22 септември 1990 г.
Андрей Луканов съставя второто си правителство от представители на БСП.
 
22–25 септември 1990 г.
БСП провежда 39. си конгрес, на който е приета платформа за по-нататъшно обновление и преобразуване на БСП в „модерна лява партия на демократичния социализъм“, програма за действие, устав, решение по символите и обръщение „Мир, ред, спасение“. Александър Лилов е преизбран за председател на ВС на БСП, а Александър Томов става първи заместник и отговарящ по организационните въпроси.
 
25 септември 1990 г.
България става член на Световната банка и на Международния валутен фонд (МВФ).
 
Септември 1990 г.
В столицата са въведени купони за храна.
 
11–12 октомври 1990 г.
Мишел Камдесю, генерален директор на МВФ, е на посещение в София и дава положителна оценка на демократичните промени в България.
 
30 октомври 1990 г.
Основано е българско сдружение „Хелзинкски наблюдател“.
 
Октомври 1990 г.
Публикуван е поръчаният от правителството на Андрей Луканов „Доклад върху проекта за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България“, подписан от Ричард Ран и Роналд Ът. Между българските участници в проекта са: Иван Ангелов, Венцислав Антонов, Румен Аврамов, Валери Борисов, Венцислав Димитров, Стою Дулев, Румен Георгиев, Димитър Костов, Емил Хърсев, Димитър Иванов, Атанас Папаризов, Огнян Пишев, Иван Пушкаров, Боян Славенков, Стефан Стоилов, Тодор Вълчев, Христина Вучева и др.
 
Фестивалът за български игрални филми „Златната роза“ се провежда за първи път в София. Голямата награда получава филмът „Тишина“ на режисьора Димитър Петков.
 
Френската певица с български корени Силви Вартан пее в зала 1 на НДК след 20-годишно отсъствие.
 
5 ноември 1990 г.
Започва нова студентска окупационна стачка в СУ „Св. Климент Охридски“ с искане за оставка на министър-председателя Андрей Луканов.
 
9 ноември 1990 г.
Приет е нов Закон за личните имена на българските граждани.
 
15 ноември 1990 г.
ВНС променя името на държавата от Народна република България на Република България.
 
Министърът на външните работи Любен Гоцев е приет от генералния секретар на НАТО Манфред Вьорнер.
 
26–28 ноември 1990 г.
Северноатлантическата асамблея дава статут на асоциирани делегати на парламентаристи от България, Полша, СССР, Унгария и Чехословакия.
 
29 ноември 1990 г.
Министър-председателят Андрей Луканов подава оставка под натиска на протестите и стачката на КТ „Подкрепа“ и на КНСБ.
 
30 ноември 1990 г.
ВНС гласува оставката на Андрей Луканов и започва преговори за съставяне на коалиционно правителство.
 
Ноември 1990 г.
Открит е български клон на фондацията на Джордж Сорос „Отворено общество“ в България.
 
6 декември 1990 г.
България установява дипломатически отношения с Държавата град Ватикан.
 
9–10 декември 1990 г.
В Пловдив е проведена 2. национална конференция на СДС. Петър Берон подава оставка като председател, а за нов лидер е избран юристът Филип Димитров. СДС решава да включи свои представители в бъдещото правителство на Димитър Попов.
 
19 декември 1990 г.
Съставено е коалиционно правителство с представители от основните политически сили, оглавено от безпартийния юрист Димитър Попов. Това правителство е обявено за програмно със задачата да извърши монетарния етап от икономическата реформа и да проведе новите избори („правителство на надеждата“). Междупартийната договореност включва задължението правителството да не бъде атакувано в парламента.
Димитър Попов е роден през 1927. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ и започва работа като юрисконсулт в различни фирми. От 1972 до 1990 е съдия в Софийския градски съд. Специалист е в областта на конституционното, държавното, наказателното и транспортното право. По време на изборите за ВНС от юни 1990 е секретар на ЦИК и става популярен в обществото и сред политическите партии. Като безпартиен юрист той се оказва подходяща фигура да оглави първото коалиционно правителство, просъществувало до изборите от октомври 1991. Правителството на Попов започва пазарните реформи в България. При първите преки президентски през януари 1992 той се кандидатира от името на Българската демократическа партия, но не е избран. Умира на 5 декември 2015.
 
През годината 1990
Съюзът на българските писатели (СБП) обявява, че не може да издържа изданията си в. „Литературен фронт“, сп. „Пламък“, сп. „Съвременник“, сп. „Летописи“, отпуска им еднократна помощ и им разрешава да се обособят като частни издания.
 
Стоян Ганев, депутат във ВНС, от СДС иска България „да съди“ СССР за нанесени щети.
 

 
3 януари 1991 г.
Подписано е споразумение за мирния характер на българския преход. Политическите сили се договарят за парламентарни избори не по-късно от май, след приемането на около 20 закона. Предвижда се и да започне изработването на новата конституция.
 
1 февруари 1991 г.
Цените на основните стоки са освободени от контрол и формирането им минава на пазарен механизъм. Това довежда до такъв скок в цените, че министър-председателят Димитър Попов възкликва: „За Бога, братя, не купувайте,!“
 
11 февруари 1991 г.
На 73-годишна възраст се самоубива поетът Веселин Андреев, тъй като не може да преживее краха на възпяваните в партизанската му поезия комунистически идеи.
 
22 февруари 1991 г.
Приет е законът за аграрна реформа , според който земята е върната на бившите ѝ собственици.
 
25 февруари 1991 г.
Започва процесът срещу бившия генерален секретар на БКП Тодор Живков и Милко Балев – бивш член на Политбюро на ЦК на БКП.
 
Политическият консултативен комитет на Организацията на Варшавския договор решава военните структури на пакта да се разпуснат до 31 март 1991.
 
23 март 1991 г.
На 98-годишна възраст умира голямата българска поетеса Елисавета Багряна.
Елисавета Багряна е родена през 1893. Завършва славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1921 участва в българския литературен живот, сътрудничи на вестници и списания, стихосбирките ѝ „Вечната и святата“, „Звезда на моряка“, „Сърце човешко“ са изпълнени с копнеж за свободна изява и символизират женската поезия на епохата.
 
Март 1991 г.
Започва дейност Новият български университет в София.
 
Съкратени са 460 щатни бройки от Студия за игрални филми „Бояна“, с което започва реформата в културата.
 
4 април 1991 г.
Основан е Атлантически клуб за България по инициатива на депутата от СДС Соломон Паси, който става негов председател.
 
25 април 1991 г.
Депутати от СДС искат да се определи дата за саморазпускане на ВНС „заради неефективност на неговата законодателна дейност“.
 
30 април 1991 г.
Министър-председателят Димитър Попов и военният министър Йордан Мутафчиев посещават Главната квартира на НАТО в Брюксел.
 
Април 1991 г.
Излиза първият брой на частния всекидневник „24 часа“.
 
14 май 1991 г.
В началото на заседанието на ВНС Стефан Савов прочита декларация, в която се протестира, че парламентът започва работа по конституцията. За главен подбудител на акцията се смята Йордан Василев. 39 депутати от СДС излизат от ВНС и започват гладна стачка срещу изработването на новата конституция.
 
19 май 1991 г.
Провежда се Извънредна национална конференция на СДС. Тя подкрепя гладната стачка на 39-те депутати. Конференцията предвижда СДС да стане отворено движение за демокрация и единна политическа сила, чиято цел е да смени обществената система в България. Милан Дренчев, Петър Дертлиев, Петко Симеонов и Александър Каракачанов са обявени за „изменници“ на каузата, защото остават в парламента и работят по текстовете на новата конституция.
 
22 май 1991 г.
На среща на политическите сили с президента Желю Желев е уточнено, че ВНС е в състояние да приеме конституцията до началото на юли.
 
Май 1991 г.
С декрет на президента на Френската република Франсоа Митеран българският оперен певец Николай Гяуров става „Кавалер на Почетния легион“.
 
Към Министерството на културата са създадени Национален център за книгата и Национален филмов център.
 
5 юни 1991 г.
Във ВНС президентът Желю Желев се договаря с ръководителите на политическите сили конституцията да се приеме в началото на лятото и да се подпише във Велико Търново, а изборите за НС да се проведат през септември.
 
7 юни 1991 г.
Депутатите от ДПС също напускат парламента заради несъгласието в новата конституция да се запише понятието „национално малцинство“.
 
На кратко посещение в България е вицепрезидентът на САЩ Дан Куейл.
 
12–14 юни 1991 г.
На посещение в България е генералният секретар на НАТО Манфред Вьорнер, посрещнат от председателя на Атлантическия клуб Соломон Паси.
 
21–22 юни 1991 г.
Провежда се 3. национална конференция на СДС, която призовава за нови парламентарни избори. Промените в устава предвиждат СДС да стане национално движение от партии, организации и граждани.
 
25 юни 1991 г.
Законът за БНБ я обявява за централна емисионна институция, независима от правителството и отчитаща се пред парламента.
 
27 юни 1991 г.
На своята 46. сесия в Будапеща СИВ взема решение да се саморазтури.
 
28 юни 1991 г.
С гласуване по държавната символика приключва второто четене на конституцията.
 
Юни 1991 г.
В София се провежда последният Международен кинофестивал на червенокръстките и здравни филми.
 
В. „Литературен фронт“ се трансформира в „Литературен форум“.
 
1 юли 1991 г.
В Прага президентът Желю Желев подписва протокола за прекратяване на съществуването на Организацията на Варшавския договор.
 
Началото на юли 1991 г.
Заседанията на ВНС напускат и депутатите от БЗНС „Никола Петков“.
 
8 юли 1991 г.
Приключва третото четене на конституцията, а поетесата Блага Димитрова изрича клетвата: „Да се вкамени ръката на всеки, който посегне да подпише тази конституция“.
 
11 юли 1991 г.
Публикувано е обръщение на президента Желю Желев по повод новата конституция. Според него тя е несъвършена, но е основа за осъществяване на демократичните процеси в България.
 
12 юли 1991 г.
Приета е Конституцията на Република България с подписите на 309 депутати (още 4 я подписват по-късно). Не я подписват някои от присъстващите (включително и заместник-председателят на ВНС Иван Глушков), а Иван Костов (тогава финансов министър) напуска сградата на парламента, за да не я подпише. Стачкуващите депутати протестират, а Венцислав Медарски се сбива с полицията.
 
21 юли 1991 г.
Учредена е Федерация „Царство България“.
 
23 юли 1991 г.
39-те протестиращи депутати се завръщат във ВНС (без Стоян Ганев).
 
1 август 1991 г.
Българският парламент решава да не подновява Договора за дружба, сътрудничество и взаимна помощ със СССР от 1967.
 
19–21 август 1991 г.
В Москва е направен опит за преврат срещу съветския президент Михаил Горбачов. Българският президент Желю Желев осъжда превратаджиите и подкрепя действията на руския президент Борис Елцин срещу превратаджиите.
 
2 септември 1991 г.
БЗНС „Никола Петков“ напуска СДС и заявява, че ще участва в изборите самостоятелно.
 
12 септември 1991 г.
В София е подписана българо-румънска декларация за добросъседски отношения и взаимно сътрудничество.
 
7 октомври 1991 г.
Министър-председателите на България Димитър Попов и на Гърция Константинос Мицотакис подписват в София българо-гръцки договор за приятелство и сътрудничество.
 
9 октомври 1991 г.
В София е подписан договор за сътрудничество и приятелство между България и ФРГ.
 
13 октомври 1991 г.
Проведени са вторите демократични избори – този път за 36. НС. СДС получава най-много гласове – 34,36 % и 110 депутатски места, БСП съответно – 33,14 % и 106 места, а ДПС – 7,55 % и 24 места. Останалите участници в изборите – СДС-либерали, СДС-център, БЗНС и други, които получават почти 25 % от гласовете, не успяват да прескочат бариерата от 4 % за влизане в парламента.
 
21–23 октомври 1991 г.
Президентът Желю Желев е на официално посещение в Москва, където с руския президент Борис Елцин подписва Декларация за отношенията между България и Руската федерация.
 
Октомври 1991 г.
Основава се първи частен театър „Ла Страда“ с директор Стефан Янков.
 
В Благоевград се открива Американският университет в България.
 
3 ноември 1991 г.
За председател на 36. НС е избран Стефан Савов.
Стефан Савов е роден през 1924. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“. Бил е в трудов лагер след 9 септември 1944, после е работил 15 години в строителството, а след това става преводач от испански. Макар че не участва в създаването на СДС, Стефан Савов е сред възстановителите на Демократическата партия, която ръководи до смъртта си. Депутат е във всички парламенти след 1990, а в 36. НС е и председател на парламента. Умира на 8 януари 2000.
 
8 ноември 1991 г. г.
Председателят на СДС Филип Димитров формира първото правителство на СДС, което има само относително мнозинство в парламента и разчита на подкрепата на ДПС.
Филип Димитров е роден през 1955. Завършва право в СУ „Климент Охридски“ и до промените от 1989 е адвокат в София. Учредител е на Зелената партия и е сред създателите на първото монархическо дружество в България. Участва в Кръглата маса. От август 1990 е заместник-председател, а от декември с.г. – председател на Координационния съвет на СДС. След изборите от октомври 1991 става първи некомунистически министър-председател на съвременна България. Остава на този пост до края на 1992. После е депутат, посланик на България в САЩ и ООН, а в началото на 2002 се завръща в България и е избран за заместник-председател на СДС. През 2010 става посланик на ЕС в Грузия. На 6 октомври 2005 е назначен от президента Росен Плевнелиев за конституционен съдия.
 
12 декември 1991 г.
В 36. НС е внесен закон за конфискация на имуществото на БКП и останалите тоталитарни организации и техните наследници, който засяга БСП, БЗНС, ОФ, ДКМС, профсъюзите и др.
 
14 декември 1991 г.
Президентът Желю Желев посещава Главната квартира на НАТО в Брюксел.
 
14–16 декември 1991 г.
За първи път в опозиция, БСП провежда 40. конгрес, на който за председател на партията е избран Жан Виденов.
 
28 декември 1991 г.
Правителството на Филип Димитров обявява, че не е необходимо тристранно сътрудничество между синдикати, работодатели и правителство.
 
Президентът Желю Желев заявява, че ще се кандидатира за нов мандат, като ще защитава интересите на целия български народ.
 
През годината 1991
В началото на годината България получава заем от Европейския фонд за реконструкция на Източна Европа, а през август с.г. – и от Световната банка.
 
 
 
Публикуваната хронология е част от изданието
„История на България в дати. Българската хроника“
с автори: Валери Кацунов, Пламен Митев, Валери Колев,
Евгения Калинова, Искра Баева
.
Изд. „Изток-Запад“, С., 2017, 726-756.
 
Данните са ни предоставени с любезното съдействие на проф. Искра Баева.