Старопечатни еврейски книги

Т Ъ РС Е Н Е    П О

A B C D E F G H I
J K L M N O P Q R
S T U V W X Y Z







   ЗА ПРОЕКТА


Идеята за настоящата дигитална колекция възникна през 2016 г. с обновяването на експозицията от старопечатни еврейски книги, съхранявани в сградата на ДА „Архиви”. Точно преди една година си поставихме за задача да опишем и предложим на широка читателска публика част от тези книги, съхранили мъдростта на човечеството, вписана в духовните постулати на една от основните религии – юдаизма. Всъщност основите на този проект са положени през далечната 1995 г., когато с помощта на Джак Лунзер и Полин Малкиел от фондация „Валмадона тръст лайбрари” и представители на ОЕБ „Шалом” бяха селектирани и разпределени по градове на отпечатване 3587 бр. старопечатни еврейски книги. Така година след година следвахме идеята да покажем на всички малката съкровищница, която притежаваме. 

В настоящият проект на Държавна агенция „Архиви” са включени първите 1082 старопечатни еврейски книги, отпечатани в завладените от Османската империя градове Константинопол, Солун и Измир. Книгите са част от фонд 1568К „Еврейски документи и старопечатни издания – колекция“. Частта „Старопечатни издания” включва най-ранната старопечатна книжнина (от ХVI в. насам) на еврейски печатарски центрове във Венеция, Амстердам, Ливорно, Италия, Източна Европа, Солун, Константинопол, Смирна (Измир), както и сбирката от книги на ладино (джудезмо еспаньол). По своята същност книгите са предимно на религиозна тематика – БИБЛИЯ, ТАЛМУД, МАХЗОР, ЗОАР, КОМЕНТАРИ, „ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ“ (ШУТ) и малка част от художествена литература, отпечатана предимно на джудезмо-еспаньол. Това е значителна част от еврейското културно наследство пренесено или създадено на Балканите. Известно е, че по време на Холокоста са унищожени огромен брой паметници на материалната и духовна култура, създадена от еврейските общности по света. България успя да опази своите евреи и свидетелствата на тяхната култура, сред които са и уникалните образци на ранното еврейско книгопечатане на арамейски, иврит, идиш и ладино, създадени от еврейската диаспора в Западна Европа (ашкенази) и в Южна и Югоизточна Европа (сефаради).  Именно тези образци са обект на настоящата дигитална колекция.

Предложените книги са от градовете Константинопол, Солун и Измир  и са подбрани и сравнени с каталога на Йешуа Виноград „Оцар-ха сефер ха-иври“ („Съкровище на еврейската книга“, Йер., 1993). При изготвянето на описа основните трудности бяха: езикът – староеврейски; спецификата на изчисляване на годината на издаването; липсата на печатарски колофон при някои от книгите; липсата на основни справочници за ранното еврейско книгопечатане. Научното описване започна през 2016 г. от Мартин Коен, изследовател и Иванка Гезенко, мл. експерт в ЦДА, с помощта и предварителните консултации на Полин Малкиел, библиотекар от фондация „Валмадона Тръст Лайбрари” и Лара Лемпертайне от Литовската национална библиотека. Използвани са следните ПРИНЦИПИ НА ОПИСВАНЕ:
1. Оригинално заглавие (на иврит);
2. Година на издаване;
3. Транслитерирано заглавие;
4. Стари сигнатурни номера;
5. Нов номер;
6. Автор;
7. Местопечатане;
8. Печатар;
9. Тип литература (в транскрипция с латиница);
10.  Формат (през ХVІ–ХІХ в. формата се обозначава като част от хартиения лист, в зависимост от сгъването му );
11.  Брой страници;
12.  Брой налични страници;
13.  Брой копия (дубликати);
14.  Други каталози – отбелязан е № по каталога на Виноград (хронологическият обхват на каталога е до 1873, поради което за всички книги, отпечатани след тази година, не е отбелязан № по Виноград);
15.  Забележка (в тази графа са отбелязани наличието на приписки, печати, подписи и екслибриси).

Търсещата  система на сайта дава възможност на потребителя за търсене по различни параметри – по заглавие, място на отпечатване, година на отпечатване и автор. Основно място е отделено на описанието на всяка отделна книга, придружено с изображения на титулната и последна страница на книгата, както и на приписки в полетата на книгите, равински подписи, подписи на притежатели, печати, и екслибриси, там където те са налични. Това е още една възможност за изследователите да потърсят обратна връзка с нас и да помогнат за разчитане на тези текстове.
За широката публика са приложени и кратки справки за историята на книгопечатането в тези градове, за еврейските автори живели и творили на Балканския полуостров, обяснения за типа литература, като за написването им са използвани: Розанес, С. История на евреите в Турция. София, 1937; Тодоров, Н., Ангелов, Д., Ешкенази, Е., Хананел, А. Еврейски извори за обществено-политическото развитие на балканските земи през ХVІ и ХVІІ в. София, 1962, Тодоров, Н. и др. Проучвания за историята на еврейското население в българските земи ХV–ХХ в. София, 1980, Ешкенази, Е., Гичев, С. Опис на еврейските старопечатни книги в България. София, 1966, Еврейская енциклопедия: Свод знаний о еврействе и его культуре в прошлом и настоящем. Москва, 1991,
Raphael Posner and Israel Ta-Shema. The Hebrew book an Historical Survey. 1975; Съкровище на еврейската книга, Йерусалим, 1993; Friendberg, Ch. B. . BET EKED SEPHARIM (Bibliographical Lexicon).
 
Предложената дигитална колекцията открива нови възможности за проучване не само на основни религиозни текстове, но и на уникални приписки със сведения за образованието, книжнината, бита, нравите и морала на еврейските общини в Западна и Източна Европа ( ХVІ–ХХ в.). Нашата идея е сайтът да продължи да се развива и допълва като последователно обхване и книгите от печатарските центрове в градовете Амстердам, Ливорно и Венеция, а защо не и с транскрипциите на някои от  разчетените текстове.



 

Полезна информация