Старопечатни еврейски книги

Т Ъ РС Е Н Е    П О

A B C D E F G H I
J K L M N O P Q R
S T U V W X Y Z







   ДРУГА ИНФОРМАЦИЯ


ЕЗИЦИ
1. СЕМИТСКИ ЕЗИЦИ – името произлиза от Сим – най-старият син на Ной. На тези езици са говорили народите, населяващи земите между Тигър и Средиземно море, Арабския полуостров и Абисиния. Семитските езици се делят на следните езикови групи:
  • Акадски, а по-късно асиро-вавилонски (ІІІ–V в. пр.н.е.)
  • Ханаански диалекти:
- Староханаански;
- Финикийски и пунически;
- Моавитски;
- Еврейски.
  •  Арамейски език:
- западноарамейски;
- библейско-арамейски.
 
2. ЕВРЕЙСКИ ЕЗИК (иврит– северозападен семитски език, който се говори от евреите. Различават се: библейски – на който е написана Библията; следбиблейски – III–II в. пр.н.е. - V–VI в., на който има запазена предимно юридическа и религиозна литература, някои предания и поучения и Мишна (Първата част на Талмуда); средновековен – VI–ХIХ в. – на него е написана огромна част от запазената литература от всички области. Включва думи и от други езици – арамейски, арабски, гръцки; новоеврейски – ХІХ в., официален език на Израел.
 
3. АРАМЕЙСКИ ЕЗИК – семитски език, близък до еврейския. По време на Вавилонския плен евреите са говорели арамейски. На него са написани Гемара и Тосефта.

4. ЛАДИНО или ДЖУДЕО ЕСПАНЬОЛ – средновековен испански език, говорен от евреите, изгонени от Испания и Португалия в края на ХV век. Нарича се още и шпаньолски.

5. АРАБСКИ ЕЗИК – семитски език, говорен от арабите. Говорел се е и се говори и от евреите от арабските страни. Съществува еврейски диалект на арабския език, който се нарича юдео-арабски език, при който евреите пишат с еврейски букви на арабски език.

 ЕВРЕЙСКИ ПРАЗНИЦИ
РОШ АШАНА  – начало на годината – Нова година – рожден ден на сътворението на света, когато всяко създание бива подлагано на съд. Звукът на шофар (съвършен рог на овен) напомня саможертвата на Исак и приканва Бог към милосърдие, а правоверните – към пречистване.
ЙОМ КИПУР – денят на изкуплението, голямата прошка. Бог прощава за направените спрямо него грехове, но за греховете спрямо ближния всеки трябва да иска прошка. Еднодневен пост, прекаран в молитва за да се получи прошка и “да бъдеш вписан с доброто в книгата на живота”.
СУКОТ – празникът на шатрите. Седем дни, през които правоверният се храни и спи в шатра, чийто покрив позволява да се види небето.
СИМХАТ  ТОРА – радостта от Тора. Ознаменува даряването на Тора на Мойсей. Цикълът от четенето на Закона приключва в този ден и започва отново в същия ден. Свитъците на Тора се изваждат от Свещения ковчег. Празникът се отбелязва с много песни и танци.
ХАНУКА – празникът на светлините. Чества се чудото на светилника, който продължил да свети 8 дни, вместо един по време на  новото освещаване на Храма през 164 г. пр.н.е. Всеки ден в продължение на 8 дни се пали допълнителна свещ върху свещник  с осем разклонения – ханукия, снабден с допълнително приспособление за поставяне на свещ, която е предназначена за запалване на останалите свещи.
ПУРИМ – празникът на жребия (пур на иврит означава жребий).  „Жребият”, който хвърлил Аман, княз на персийския цар Артаксеркс,  за да избере деня на изтребването на всички евреи в империята се обръща срещу него, благодарение на Естир. На този ден в синагогата се чете „Мегилат Естир” – Книгата на Естир. Тържествен  семеен обяд с подаръци за децата и карнавал
ПЕСАХ – посветен е на освобождението от Бога на еврейския народ, роб в Египет. Тържествена вечеря (седер), по време на която се чете Аагада – разказ за излизането от Египет. Задалжително се приготвя мацах – безквасен хляб, наричан още „хляб на смирението” и се забравя всякакъв друг хляб през осемте дни на празника.
ШЕВУОТ – празник на седмиците или Петдесятница (50 дни след Пасха) – чества се дарението на Закона (Тора), направено от Бог на Мойсей.
ТИША БЕ АВ – ден на траур и пости в памет на разрушаването на двата Храма на Йерусалим.
ТУ БИШЕВАТ – новата година на плодните дръвчета.
ЛАГ БАОМЕР – празник на учениците.
ШАБАТ (почивка) – от петък вечер до събота вечер. Ден на отдих, обучение, на празнични трапези, песни, размисли, разговори.

МЕСЕЦИТЕ В ЕВРЕЙСКИ КАЛЕНДАР
ТИШРИ – септември – октомври;
ХЕВШАН – октомври – ноември;
КИСЛЕВ – ноември – декември;
ТЕВЕТ – декември – януари;
ШЕВАТ – януари – февруари;
АДАР – февруари – март;
НИСАН – март – април;
ИЯР – април – май;
СИВАН – май – юни;
ТАМУЗ – юни – юли;
АВ – юли – август;
ЕЛУЛ – август – септември.



 

Полезна информация