Старопечатни еврейски книги

Т Ъ РС Е Н Е    П О

A B C D E F G H I
J K L M N O P Q R
S T U V W X Y Z







    Колекция „ЕВРЕЙСКИ ДОКУМЕНТИ И СТАРОПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ“



 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Началото на колекцията е поставено след края на Втората световна война (1945). През 1947 г. към Централната консистория на евреите в България е създаден Еврейски научен институт (ЕНИ).
Тъй като по време на голямата бомбардировка на София (10 ян. 1944 г.) са унищожени библиотеката и архива на Централната консистория и на Софийската синагога и сред руините е погребана голяма част от оригиналните книжни образци на юдаиката, ЕНИ започва целенасочено да издирва, събира и каталогизира запазените в България книги и ръкописи. Еврейските общини във всички по-големи градове в България и отделни лица и фамилии (например видната фамилия Арие от Самоков) изпращат в института книги и документи. Към 1951 г. библиотеката наброява 5000 тома – предимно религиозни книги на староеврейски и джудезмо еспаньол (ладино) езици. Поради масовото изселване (1948–1951 г.) на българските евреи в Държавата Израел (т. нар. „голяма алия“), с оглед запазването на еврейското културно богатство в България,  през януари 1951 г. Централната консистория на евреите взема решение Еврейският научен институт да премине в системата  на БАН като се включи в Института за българска история (дн. Институт за исторически изследвания). До 1979 г. библиотеката и архива на ЕНИ се съхранява в Института по балканистика. Поради реорганизации в системата на БАН след тази година колекцията от старопечатни еврейски книги и документи, събрани от ЕНИ,  е приета на съхранение в Централния държавен исторически архив (дн. ЦДА), където е регистрирана като архивен фонд под № 1568К. Тя обхваща значителна част от еврейското културно наследство, пренесено или създадено на Балканите. Разнообразното й съдържание би могло да се  раздели на три части: 1). Старопечатни книги; 2). Фрагменти от ръкописи, открити в кориците на книгите; 3). Документи, свързани с историята на българските евреи от 1878 до 1948 г.

Ценността на колекцията се обуславя от факта, че на практика са представени основните печатарски центрове в Европа, което дава цялостен поглед върху развитието на еврейското книгопечатане. Хронологическите рамки на колекцията – част книги, обхващат времето от началото на ХVІ до средата на ХХ век. Сред тях се открояват образци на ранното еврейско книгопечатане в градовете Солун (Тесалоники), Константинопол (Цариград), Смирна (Измир), Венеция, Ливорно, Амстердам, Виена, както и други по-малки печатарски центрове в Италия, Русия, Чехия, Полша, Сърбия, Румъния и България. Колекцията включва ранни образци на еврейско книгопечатане от типографиите на Даниел Бомберг (Венеция); сем. Брагадини, ди Гара, Тобио Фоа, Виченцо Конти (Италия); братя Шемуел и Давид Ибн Нахмиас (Истанбул, Измир); сем. Сончино, (Истанбул, Солун); сем. Гедалия (Солун).

Сбирката от документи обхваща периода 1800–1959 г. През половинвековното си съществуване като колекция, старопечатните еврейски книги и документи са били обект на задълбочени проучвания от различни изследователи. В периода 1947 – 1951 г. в ЕНИ са преведени на български откъси от около 500 книги и ръкописи – извънредно ценни за историята както на евреите в България, така и в Османската империя като цяло. Проучени са книгите, съдържащи описания на бита, културата и икономиката на евреите на Балканския полуостров през последните пет столетия. Издадени са: два тома „Еврейски извори за обществено-икономическото развитие на балканските земи през ХVІ и ХVІІ в.“ (София, 1962) от съставителски колектив (Ели Ешкенази и Ашер Хананел) под редакцията на проф. Тома Ст. Томов и проф. Димитър Ангелов и сборника „Проучвания за историята на еврейското население в българските земи ХV – (ХХ в. (София, 1980), под редакцията на акад. Николай Тодоров, както и редица проучвания  от отделни автори в поредицата „Годишник на обществено-културната и просветна организация на евреите в България“.

Преобладаващата част от старопечатните книги са на религиозна тематика: Тора1 , Талмуд2 , Танах3 , Махзори4. Друга част от книгите са „Въпроси и отговори“ (Шейлот у тишовот – ШУТ), т.нар. „Responses“ – отговори на видни равини по спорни въпроси от религиозно, правно, морално и битово естество. Най-малка е частта на художествената литература – застъпена най-добре сред книгите, отпечатани на ладино. Украсата е единична гравюра, поместена след титулната страница. В текстовете присъства инициал-орнаментирана заглавна буква; колофон (налага се като форма за представяне в първите десетилетия на XVІ в.), разположен след текста и включва данни за мястото и датата на издаване, заглавието на книгата и фирмения знак на печатаря издател; екслибрис –изписване на името, инициалите или друг знак на лицето, притежател на книгата; форма на текстамеруба – квадратен еврейски ръкописен и печатен шрифт, чиито букви могат да се изпишат в квадрат; раши – еврейски ръкописен и печатен шрифт, близък до ръкописния на Раши – съкратено от равин Шеломо Ицхаки – прочут френски равин, най-големият екзегет – тълкувател на библейски текст, спазващ методите на екзегезиса и тълкувател на Талмуда; воден знак, филигран – започва да се използва от края на 13 век. Изработва се като при изглаждането на готовия вече хартиен лист върху мраморна плоча се поставят плоски фигури, които оставят прозирни белези върху хартията. По-късно се включва и датата на производство на хартията. Характерна особеност при книгите е липсата на титулна страница, което налага всички данни да бъдат разчетени чрез печатарския колофон, ако същият е запазен.
През 1966 г. Ели Ешкенази и Страхил Гичев публикуват „Опис на еврейските старопечатни книги в България“, с който полагат основите на по-точен систематичен каталог, но в него са включени само 26 книги от ХVІ в. 

Фонд 1568К е приет в ЦДИА на 9 януари 1979 г. заедно с инвентарните книги на колекцията, съставени в Института по балканистика при БАН, в които са описани 9423 старопечатни и други книги, ръкописи и документи, обособени като библиографски единици. До 1993 г. цялата колекция е съхранявана в архивохранилището на ЦДИА на ул. „Чепинско шосе” № 11. През 1994–1998 г. части от колекцията са пренесени в читалнята на ул. „Московска” № 5 за изпълнение на подписан през 1998 г. Протокол за довършване на започната през 1993 г. научно-техническа обработка на старопечатни книги, съвместно с фондация „Валмадона Тръст Лайбрари“ – Лондон. Поради разпокъсването на ф. 1568К в различни архивохранилища, извършено видеозаснемане по заявка от Университета в Тел Авив, както и поради необходимостта от специализирани езикови консултации, работата по първия етап от обработката е завършена през 2001 г.

Освен като образци на ранното еврейско книгопечатане, книгите са извънредно ценни извори както за историята на евреите в България, така и за целия Балкански регион в периода ХVІ–ХХ в. Проучените книги дават характеристика и описание на бита, културата и икономиката на евреите от Балканския полуостров за последните пет века, което ги поставят по значение до гръцките, латинските и турските извори за историята на Балканския полуостров.




_____________________________  
[1] Буквално “учение”. Съвкупност от закони и постановления. Нарича се още и Петокнижие. Съдържа пет книги: Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие.
[2] Сборник от правни и религиозно-етични положения в юдаизма, наричан още Устен закон. Съдържа: Мишна (Повторение); 63 трактата според 6 категории (Зародиши – земеделие; Празници – шабат; Жени – семеен живот; Щети – граждански и наказателни закони; Свещени неща – храм; Пречиствания – свято и несвято); Гемара (завършек); Тълкувания върху 36 трактата на Мишна; Алаха (Законодателен аспект); Агада (Повествователен аспект), свързан с обичаите.
[3] Название, с което през Средновековието се нарича еврейската бибилия (Стария завет при християнството). Думата е акроним на трите раздела на Тора-еврейското свещено писание – Тора (Петокнижие), Невиим (Пророци) и Ктувим (Писания).
[4] Буквално „цикъл“, „годишен цикъл“. Сборник от молитви, песнопения и правила за литургията. Наричат го още Сидур или Минхаг.



 

Полезна информация