АртАрхив.bg

Т Ъ Р С Е Н Е   П О:








   ЗА ПРОЕКТА



СКРИТАТА СЪКРОВИЩНИЦА НА ГОЛЕМИТЕ МАЙСТОРИ ИЛИ ЗА ПРОИЗВЕДЕНИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО, СЪХРАНЯВАНИ В ДЪРЖАВНИТЕ АРХИВИ

Архивите по света обикновено не са сред институциите, в които традиционно се съхраняват произведения на изобразителното изкуство. Изследователи и любители, почитатели и ползватели по правило се насочват към галерии и музеи, понякога дори към библиотеки и читалища, в които по изключение съществуват и художествени сбирки, но почти никога – към архивите. Последните обикновено се възприемат единствено като хранилища на документи в тесния смисъл на това понятие, поради което имат славата на обгърнати с мрак и прах пространства, обитавани единствено от професионалните архивисти и историци. Истинските познавачи на модерните архиви знаят обаче, че през последните десетилетия това далеч не е така. Че наред с документите, които безспорно имат най-голямо значение за всеки един архив, в техните фондове се съхраняват изключително много фотографии, пощенски картички от различни епохи, киноленти, стари географски карти и, не на последно място – немалко произведения на изкуството. Става дума за колекции от гравюри, живописни платна, плакати, графики, карикатури и т.н. Всички те имат характера на художествен документ в широкия смисъл на това определение, важен не по-малко от излетия върху хартия текст за миналото на определено общество, държава, социална група и въобще – на човечеството като цяло.

Обикновено тези произведения постъпват в архивите по света през личните фондове на значими художници, понякога на писатели или музиканти, чиито приятели – художници са им подарявали свои произведения. Нерядко тези творби са украсявали домовете на знатни личности, чиито наследници са предпочели да предадат на едно място всичко, свързано с техния живот. Други произведения са се озовали в архивите през институционалните фондове, в които понякога са постъпвали и подаръци за съответната институция, картини и скулптури, красили някога сградата й и т.н. Оказва се, че така е в почти всички архиви по света. И навсякъде тези произведения сякаш потъват. Знае се, че такива има, но потребителите рядко ги поръчват, малцина от специалистите въобще се сещат да ги търсят там. Става така, че широката публика и обществото като цяло нямат представа за тяхното съществувание в архивите.

Подобна беше ситуацията и в българските архиви. Работата ни с националните културни институции през последните години обаче ни накара по различни поводи – във връзка с изложби, чествания и годишнини, все по-често да посягаме към различни колекции на големи майстори на четката, да вадим отделни техни картини или ескизи, без и ние самите да сме напълно наясно за всичко, съхранявано при нас. Действително, още от края на 90-те години на миналия век Държавна агенция „Архиви“ е правила няколко самостоятелни изложби на картини на забележителни автори, съхранявани в нашите архиви. Първата е през 1997 г. с картини на Константин Щъркелов, при откриването на изложбена зала „Архиви“ на ул. „Московска“ № 5 в столицата. Особен отзвук сред ценителите предизвика изложбата с картини на Бистра Винарова, организирана през 2013 г. Чрез нея и чрез специално издадения каталог българската публика преоткри не само Винарова, но и изкуството на експресионизма въобще. Поради факта, че самата художничка се е школувала и творила в Германия, както и поради фактическата й принадлежност към естетическия кръг „Мост“, обединяващ най-големите имена в немския експресионизъм, в семейния фонд на Бистра Винарова и Симеон Радев са попаднали и картини на емблематични художници, като Ото Дикс, Конрад Феликсмюлер, Ани Еренфест и др. Всички те заслужава да бъдат показвани. Без съмнение, творчеството на Бистра Винарова, включващо 197 платна, скици и ескизи, и на нейните световно известни приятели художници е най-ценната художествена колекция, съхранявана в българските архиви. Нейното експониране прави отново актуална темата за дарителството. Защото именно благодарение на дареното на Държавна агенция „Архиви“ от Траян Радев – син на Симеон Радев и Бистра Винарова – документално наследство на неговия баща и мащабно художествено наследство на неговата майка, тази колекция беше запазена, дигитализирана и съхранена за бъдещите поколения и днес съставлява важна част от сайта, който показваме на българската публика.

Отново благодарение на щедър дарителски жест, през 80-те години на миналия век Държавна агенция „Архиви“ е наследила немалка част от творбите на големия български скулптор проф. Анастас Дудулов. Поради превратностите на времето едно от водещите имена в българската скулптура през 20-те – 40-те години на ХХ в. остава почти неизвестно на съвременната българска публика. След смъртта му през 1971 г., десетилетия наред никой не се сеща да надникне в ателието и мазето на жилището му, завещани от неговата сестра на тогавашното Главно управление на архивите към Министерския съвет. Днес се оказа, че тези забравени пространства са съхранили и великолепни глави и релефи, малки и по-големи пластики, които Агенцията съумя да почисти и реставрира, за да ги покаже в целия им блясък. Споменавам по-специално тези два случая – на Бистра Винарова и на Анастас Дудулов – тъй като имаме моралния дълг да увековечим паметта за тях и да съхраним творчеството им за поколенията.

Наред с тях, сайтът с произведения на изобразителното изкуство, съхранявани в българските архиви, съдържа представителна колекция на мъжки и женски портрети, рисувани в края на XIX и началото на ХХ век, дело на най-значимите имена в кавалетната живопис от това време: Никола Михайлов, Цено Тодоров, Никола Ганушев, Никола Кожухаров, Георги Машев, Иван Енчев-Видю, Константин Щъркелов. Някои от оригиналните портрети на видни българи, рисувани от тях, засияха с нова сила след прецизната им реставрация, извършена в резултат на договора за съвместна дейност, който ДА „Архиви“ има с Националната художествена академия „Николай Павлович“. В тази връзка дълбока благодарност дължим на проф. Стефан Белишки, под чието ръководство работиха и продължават да работят десетки студенти.

Не са пропуснати и артистичните изяви на модерните автори от 20-те и 30-те годни на ХХ в. – Никола Танев, Сирак Скитник, Иван Ненов, Бенчо Обрешков, Борис Денев, Иван Лазаров, Андрей Николов, Златю Бояджиев, Иван Бояджиев, Васил Стоилов, Екатерина Савова-Ненова. Това са само част от имената в живописта и графиката, чиито произведения са включени в сайта. Работата по неговото попълване продължава. Във висока степен на готовност за включване в колекцията е дигитализираният обемен фонд на Харалампи Тачев – един от най-значимите декоративно-приложни художници на българския модернизъм. Изложбата с негови творби, организирана съвместно с Музея на история на София, вече беше показана в столицата, предстои и откриването й в други български градове. След Харалампи Тачев следват колекциите на графиците Александър Божинов, Александър Добринов, Райко Алексиев, значителна част от чието творчество се съхранява в Централния държавен архив.

Ръководството на Държавна агенция „Архиви“ изказва и своята дълбока благодарност на изкуствоведите, които бяха наши безкористни консултанти при подготовката на този сайт – проф. Чавдар Попов от Националната художествена академия, Пламена Димитрова-Рачева от Варненската художествена галерия „Борис Георгиев“, Красимир Илиев от Софийската градска художествена галерия и Теодосий Георгиев от Нов български университет. Признание дължим и на скулптора Андрей Врабчев, който реставрира творбите на Анастас Дудулов.

Михаил Груев
Председател на Държавна агенция „Архиви“